ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Но пък съвпада с всички останали дефиниции за живот в смисъл на способност за репродуциране, растеж, приспособяване, хранене, енергийни процеси, изхвърляне на отпадъчни продукти.

— Съществува вероятност, която, както изглежда, не сте обмисляли.

— Какво имате предвид?

— Че венерините частици могат да са машина.

— Машина? Искате да кажете — нещо като наномашина? Създадена с каква цел?

— Да осигури измирането на динозаврите. Може би представлява машина, създадена да манипулира или управлява еволюцията; може би е била засята на астероида, който се е насочил към земята; или дори е бил

насочен

към земята.

— Но защо?

— Сама го казахте. Да направи път за еволюцията на човека.

Последва кратка тишина, след което Мелъди се засмя неловко:

— Това е откачена идея. Само един бивш монах може да измисли нещо толкова налудничаво.

Читать дальше

Всички разговори по-горе са от оригиналните записи на мисията „Аполо“ 1, издадени от

Appolo Surface Journal

от Ерик М. Джоунс. Copyright © 1995 by Eric M. Jones. — Б.а.

Стандартен код, използван така, че данните да могат да се движат между компютри, които използват различни програми. — Б.пр.

Скалообразуващ минерал, изграден от силикати на калция, магнезия и желязото. — Б.пр.

Част от програма, която се повтаря до изпълняването на някакво програмно условие. — Б.пр.

Комплекс уреди за определяне посоката на движение на самолет; комбинира магнитен компас и жироскоп. — Б.пр.

Уред за разпознаване и обозначаване на целите. — Б.пр.

Новооткрити наскоро алотропи на въглерода; молекули, състоящи се изцяло от въглерод под формата на сфера, елипса или тръбичка, наречени на архитекта Ричард Бъкминстър Фулър, популяризатор на сферичната форма в архитектурата. — Б.пр.

Непряко делене на клетката. — Б.пр.

Размножаване, без да се опложда яйцеклетката. — Б.пр.