ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Почти пристигнахме — каза Мелъди Крукшанк, седнала отпред, близо до военния шофьор.

Отминаха група изгорели и обковани с дъски постройки, оградени с двойна ограда; отвъд тях се виждаше блестящ нов строеж, с фасада от титаниеви панели, заграден на свой ред от високо охраняема ограда.

— Мястото се е използвало като своего рода лаборатория за генно инженерство — каза Крукшанк, — но я затворили след пожар. Институтът Смитсън уреди наемането на част от сградата. И тъй като е имало висока степен на биологична охрана, много от нещата, от които се нуждаехме, си бяха на място — поне в смисъл на изолация и сигурност. Това ще е чудесното място за изследване на динозавъра.

— Изглежда много самотно за живеене — обади се Роби Уедърс.

— Съвсем не! — поклати глава Крукшанк. — Това е очарователно място, където можеш да видиш какви ли не интересни неща — древни индиански руини, замръзнала лава, пещери, пълни с прилепи. Има конюшни, плувен басейн. Научих се дори да яздя. Със сигурност превъзхожда лабораторията в сутерена в Ню Йорк.

Паркираха на покрития с чакъл паркинг срещу сградата, който бе вече пълен с коли, телевизионни ванове със сателитни чинии, мотоциклети, джипове и какви ли не военни средства за придвижване.

— Прилича на парти — каза Форд.

— Казаха ми, че на тържественото откриване ще има повече хора, отколкото на световното по футбол.

Форд подсвирна.

Излязоха от вана в силния юлски пек на южно Мексико. Горещи вълни се издигаха отдолу, сякаш самата земя се изпаряваше.

Прекосиха паркинга и приближиха модерната сграда. Един охранител отвори вратата и те попаднаха в огромно преддверие, снабдено с достатъчно силни климатици. Един мъж в униформа, с две звезди на пагоните, протегна ръка:

— Генерал Милър — представи се той. — Командир на ракетния полигон „Уайт Сендс“. Добре дошли. — Той кимна към Том. — Срещнахме се преди, но тогава бяхте целият бинтован.

— Съжалявам, но не ви помня.

Генералът се ухили:

— Сега изглеждате значително по-добре.

Група репортери, чакащи в единия край на преддверието, се втурнаха и камерите забръмчаха.

— Д-р Крукшанк! Д-р Крукшанк! Истина ли е, че…? — Въпросите им се изгубиха в морето от шум, когато тълпата ги притисна.

Крукшанк вдигна ръце.

— Дами и господа, сега никакви въпроси. Ще има пресконференция след тържественото откриване.

— Един въпрос към госпожица Уедърс.

— Запазете го за пресконференцията — извика Роби, докато влизаха в лабораторния комплекс — дълъг бял коридор, от двете страни, на който стояха врати от неръждаема стомана. Зави на ъгъла и се насочиха към серия големи двойни врати в дъното. Помещението представляваше конферентна зала с редици седалки, обърнати към бяла завеса, която се спускаше отгоре.