— Почти пристигнахме — каза Мелъди Крукшанк, седнала отпред, близо до военния шофьор.
Отминаха група изгорели и обковани с дъски постройки, оградени с двойна ограда; отвъд тях се виждаше блестящ нов строеж, с фасада от титаниеви панели, заграден на свой ред от високо охраняема ограда.
— Мястото се е използвало като своего рода лаборатория за генно инженерство — каза Крукшанк, — но я затворили след пожар. Институтът Смитсън уреди наемането на част от сградата. И тъй като е имало висока степен на биологична охрана, много от нещата, от които се нуждаехме, си бяха на място — поне в смисъл на изолация и сигурност. Това ще е чудесното място за изследване на динозавъра.
— Изглежда много самотно за живеене — обади се Роби Уедърс.
— Съвсем не! — поклати глава Крукшанк. — Това е очарователно място, където можеш да видиш какви ли не интересни неща — древни индиански руини, замръзнала лава, пещери, пълни с прилепи. Има конюшни, плувен басейн. Научих се дори да яздя. Със сигурност превъзхожда лабораторията в сутерена в Ню Йорк.
Паркираха на покрития с чакъл паркинг срещу сградата, който бе вече пълен с коли, телевизионни ванове със сателитни чинии, мотоциклети, джипове и какви ли не военни средства за придвижване.
— Прилича на парти — каза Форд.
— Казаха ми, че на тържественото откриване ще има повече хора, отколкото на световното по футбол.
Форд подсвирна.
Излязоха от вана в силния юлски пек на южно Мексико. Горещи вълни се издигаха отдолу, сякаш самата земя се изпаряваше.
Прекосиха паркинга и приближиха модерната сграда. Един охранител отвори вратата и те попаднаха в огромно преддверие, снабдено с достатъчно силни климатици. Един мъж в униформа, с две звезди на пагоните, протегна ръка:
— Генерал Милър — представи се той. — Командир на ракетния полигон „Уайт Сендс“. Добре дошли. — Той кимна към Том. — Срещнахме се преди, но тогава бяхте целият бинтован.
— Съжалявам, но не ви помня.
Генералът се ухили:
— Сега изглеждате значително по-добре.
Група репортери, чакащи в единия край на преддверието, се втурнаха и камерите забръмчаха.
— Д-р Крукшанк! Д-р Крукшанк! Истина ли е, че…? — Въпросите им се изгубиха в морето от шум, когато тълпата ги притисна.
Крукшанк вдигна ръце.
— Дами и господа, сега никакви въпроси. Ще има пресконференция след тържественото откриване.
— Един въпрос към госпожица Уедърс.
— Запазете го за пресконференцията — извика Роби, докато влизаха в лабораторния комплекс — дълъг бял коридор, от двете страни, на който стояха врати от неръждаема стомана. Зави на ъгъла и се насочиха към серия големи двойни врати в дъното. Помещението представляваше конферентна зала с редици седалки, обърнати към бяла завеса, която се спускаше отгоре.






