ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Индиго Ричард Уебър Чрез огледалото на Дявола от камък делата си извърши Кели. Играеше на криеница с него и разреши дълбоките проблеми. Стих на Самюел Бътлър, прикрепен за изложеното в Британския музей огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди и Едуард Кели, астролози на кралица Елизабет І Не всичко добро идва отгоре. Мото на обществото „Врил“ Нацисти. Мразя тези типове. Индиана Джоунс Майор Броди Девлин — бивш служител на Службата за охрана на дипломатическия корпус към Държавния департамент и бивш морски пехотинец, шеф на екипа Сержант Клинт (Чюи) Рейнденсър — бивш „тюлен“ 1 1 „Тюлен“ — командос от американските специализирани военноморски служби. — Б.р. , индианец Лейтенант Бракстън — бивш прокурор, ловец на нацисти Скаут Томпсън — бивш хакер Медисън Деър — доктор по математика и физика в университета „Принстън“ Бил Соренсън — бивш директор на отдел „Секретни операции“ към Разузнавателното управление на Пентагона Ал Даджал — обучен от КГБ; убиец и неонацист Хайнрих Гант — шеф на обществото „Врил“; търговец на оръжие Марго Гант — мистериозна жена без минало, брутална садистична убийца и мазохистка Ледокоп — бодигард и убиец Уенди / Нур Е Алам — Светлина на света Д-р Блеър Морган Кели — археолог; келтска първожрица. Джини Дулитъл — закрилница; „феята — кръстница“. Берлин, 1940 г. Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата. Имаше среща с мъртвец. На табелката до яката червена врата пишеше: Der Vril Gesellschaft , Сияйното общество. Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе. Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицет

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Малко градче на около двайсет и четири километра от Сан Хосе. Уенди с Изгубените момчета и останалите вече са там.

Девлин се усмихна.

— Не знам как си го уредила. Ти си загадъчни жена, Блеър Кели.

Пресегна се и потупа Чюи по рамото.

— Случайно да си се сетил да осигуриш някоя и друга студена бира, великане?

Разтърка дясната си ръка. Все още беше с превръзка. Раните от кучешките зъби продължаваха да му причиняват болка. Чюи кимна към хладилната чанта на пода. Медисън я отвори и раздаде бирите. Отвориха бутилките и ги надигнаха.

— Наздраве — рече Блеър. — Дано се озовете в рая минута преди дяволът да разбере, че сте мъртви.

Поради липса на тоалетна отбиха и спряха за малко край пътя.

— Не се отдалечавайте, ако не искате да ви изядат ленивци или маймуни — викна Броди след Соренсън и Медисън.

Блеър подаде глава от прозореца.

— Или кръвожадно ято папагали и гигантски игуани!

Смехът й се разнесе над зеленината.

— Стига, Блеър. Игуаните не са опасни — рече Броди.

— Нито пък ленивците и маймуните, Тарзане.

Чюи поклати глава и въздъхна шумно. Броди го потупа по рамото.

— Хей, защо е тази оклюмала физиономия?

Чюи сви рамене и погледът му се насочи към Медисън, която се връщаше към колата.

— Кълна се, Броди Девлин, ти си най-големият тъпак от тази страна на Атлантика — рече Блеър. — Не виждаш ли, че мистър Рейнденсър е съкрушен? — Тя кимна към Медисън.

— О — смутено рече Броди. — Нека я побутна малко, големи братко.

Скочи навън, отвори предната врата и смигна на Медисън. Погледът й се отмести от него към Чюи, който се беше ухилил като ученик, после отново се насочи към Броди. Усмихна се многозначително и се качи. Соренсън заспа дълбоко отзад и Чюи най-сетне намери смелост да говори с Медисън за нещо друго, освен за пазаруване.

За момент Броди отново стана сериозен.

— Сигурна ли си, че Уенди и Изгубените момчета са в безопасност? И как успя да уредиш всичко? Навярно е струвало цяло състояние. Или си сложила магическия си компас върху картата и… пуф — мястото на скритите златни дублони е отбелязано с кръстче?

Блеър се разсмя.

— Аз съм първожрица… а не морска вещица.

Броди се нацупи.

— Сериозно, откъде намери парите?

Тя продължаваше да се усмихва, като си играеше с кичур коса и си тананикаше нещо.

— Е, нали с брат ми сме все пак алхимици…

— О, вярно бе. Как не се сетих? Превърнала си няколко кила олово в злато и…

Тя се усмихна многозначително и намигна.

— Нека просто да кажем, че шелта тари се грижат за своите. И че имаме някои доста състоятелни благодетели.

Читать дальше

Джипът спря на площада и всички слязоха. Срещу тях се издигаше „Basilica de Los Angeles“. По върховете на високите й кули бяха кацнали ангели с разперени криле. Постоянно бдящи пазители. Слънчевата светлина играеше върху розетите от двете страни на главния вход.