Малко градче на около двайсет и четири километра от Сан Хосе. Уенди с Изгубените момчета и останалите вече са там.
Девлин се усмихна.
— Не знам как си го уредила. Ти си загадъчни жена, Блеър Кели.
Пресегна се и потупа Чюи по рамото.
— Случайно да си се сетил да осигуриш някоя и друга студена бира, великане?
Разтърка дясната си ръка. Все още беше с превръзка. Раните от кучешките зъби продължаваха да му причиняват болка. Чюи кимна към хладилната чанта на пода. Медисън я отвори и раздаде бирите. Отвориха бутилките и ги надигнаха.
— Наздраве — рече Блеър. — Дано се озовете в рая минута преди дяволът да разбере, че сте мъртви.
Поради липса на тоалетна отбиха и спряха за малко край пътя.
— Не се отдалечавайте, ако не искате да ви изядат ленивци или маймуни — викна Броди след Соренсън и Медисън.
Блеър подаде глава от прозореца.
— Или кръвожадно ято папагали и гигантски игуани!
Смехът й се разнесе над зеленината.
— Стига, Блеър. Игуаните не са опасни — рече Броди.
— Нито пък ленивците и маймуните, Тарзане.
Чюи поклати глава и въздъхна шумно. Броди го потупа по рамото.
— Хей, защо е тази оклюмала физиономия?
Чюи сви рамене и погледът му се насочи към Медисън, която се връщаше към колата.
— Кълна се, Броди Девлин, ти си най-големият тъпак от тази страна на Атлантика — рече Блеър. — Не виждаш ли, че мистър Рейнденсър е съкрушен? — Тя кимна към Медисън.
— О — смутено рече Броди. — Нека я побутна малко, големи братко.
Скочи навън, отвори предната врата и смигна на Медисън. Погледът й се отмести от него към Чюи, който се беше ухилил като ученик, после отново се насочи към Броди. Усмихна се многозначително и се качи. Соренсън заспа дълбоко отзад и Чюи най-сетне намери смелост да говори с Медисън за нещо друго, освен за пазаруване.
За момент Броди отново стана сериозен.
— Сигурна ли си, че Уенди и Изгубените момчета са в безопасност? И как успя да уредиш всичко? Навярно е струвало цяло състояние. Или си сложила магическия си компас върху картата и… пуф — мястото на скритите златни дублони е отбелязано с кръстче?
Блеър се разсмя.
— Аз съм първожрица… а не морска вещица.
Броди се нацупи.
— Сериозно, откъде намери парите?
Тя продължаваше да се усмихва, като си играеше с кичур коса и си тананикаше нещо.
— Е, нали с брат ми сме все пак алхимици…
— О, вярно бе. Как не се сетих? Превърнала си няколко кила олово в злато и…
Тя се усмихна многозначително и намигна.
— Нека просто да кажем, че шелта тари се грижат за своите. И че имаме някои доста състоятелни благодетели.
Читать дальше
Джипът спря на площада и всички слязоха. Срещу тях се издигаше „Basilica de Los Angeles“. По върховете на високите й кули бяха кацнали ангели с разперени криле. Постоянно бдящи пазители. Слънчевата светлина играеше върху розетите от двете страни на главния вход.






