Отпред стоеше Джини Дулитъл и махаше енергично. Широката периферия на шапката й бе клюмнала пред лицето й. До нея бяха отец Доминик Кели, Скаут, Конърс и лейтенант Бракстън. Джини бе облечена като останалите пет шаферки — ирландски момичета от шелта тари, които, макар и хубави, изглеждаха малко странно в традиционния костюм на „Las Bailarinas Creollas“
44
44 „Las Bailarinas Creollas“ (исп.) — танцьорки креолки. — Б.р.
— бели селски ризи, пищни златни, сини и зелени поли, захванати с пъстроцветни пояси, и орхидеи зад ушите.
Изгубените момчета се бяха подредили едно до друго, облечени в костюми и вратовръзки. Имаха вид на малки господа, но се чувстваха ужасно неудобно. Гейбриъл се мъчеше да охлаби яката си, а Питър се бореше със зализания си кичур. Девлин застана пред тях.
— Хей, къде е Уенди? — попита той.
Питър се ухили до уши и посочи нагоре. Уенди се рееше над тях в мързеливи кръгове. Джонбой пъхна палци в устата си и изсвири пронизително. Уенди се плъзна надолу. Без да откъсва ярките си очи от Блеър, тя се хвърли през двора, цялата лакти и колене, следвана от радостно подскачащ голдън ретрийвър. Хвърли се направо в обятията й. Ретрийвърът излая и привлече вниманието на Броди. Наведе се да го почеше зад ушите.
— Ти сигурно си Рошльо?
Уенди се освободи от прегръдките на Блеър и се обърна.
— А, това е Сам. Не е ли чудесен? Мистър Никола и Пернел ми го подариха.
Девлин беше потресен от името и очите му се напълниха със сълзи. Вгледа се в скръбните очи на кучето. Сякаш старият му другар от училище, най-добрият му приятел Сам, който бе убит от бойни кучета, се беше преродил и стоеше пред него. Кучето помаха с опашка и близна носа му. Като ученик след последния звънец Броди хукна със Сам да играят на пръчка.
Блеър се загледа след тях с ръце на хълбоците и поклати глава. „Типичен мъж! Избяга с русото!“ Когато погледът й се спря върху краката на Уенди, избухна в смях. Момичето беше облечено в копринена рокля с панделка и приличаше на цветарка, с едно изключение — носеше високи червени кецове с развързани връзки.
— Мис Уенди Кели, къде намери тези обувки? — попита Блеър и се намръщи.
— От Джини са. Каза, че били като червените пантофки на Дороти. Ако искам да я посетя, трябва само да близна три пъти петите си. — Усмивката изчезна от лицето й и тя се оклюма. — Реших вече да не се наричам Уенди.
— Добре, миличка, но защо?
Тя разрови пръстта с върха на обувката си.
— Защото тук съм в безопасност. Вече не е нужно да се крия или да използвам измислено име от приказка.
Блеър приклекна и я прегърна.
— Добре. Значи ще бъдеш Нур Кели.
Церемонията мина безупречно. Не беше традиционна сватба, а стар обичай на шелта тари, наречен Скрепване на ръце.






