ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Индиго Ричард Уебър Чрез огледалото на Дявола от камък делата си извърши Кели. Играеше на криеница с него и разреши дълбоките проблеми. Стих на Самюел Бътлър, прикрепен за изложеното в Британския музей огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди и Едуард Кели, астролози на кралица Елизабет І Не всичко добро идва отгоре. Мото на обществото „Врил“ Нацисти. Мразя тези типове. Индиана Джоунс Майор Броди Девлин — бивш служител на Службата за охрана на дипломатическия корпус към Държавния департамент и бивш морски пехотинец, шеф на екипа Сержант Клинт (Чюи) Рейнденсър — бивш „тюлен“ 1 1 „Тюлен“ — командос от американските специализирани военноморски служби. — Б.р. , индианец Лейтенант Бракстън — бивш прокурор, ловец на нацисти Скаут Томпсън — бивш хакер Медисън Деър — доктор по математика и физика в университета „Принстън“ Бил Соренсън — бивш директор на отдел „Секретни операции“ към Разузнавателното управление на Пентагона Ал Даджал — обучен от КГБ; убиец и неонацист Хайнрих Гант — шеф на обществото „Врил“; търговец на оръжие Марго Гант — мистериозна жена без минало, брутална садистична убийца и мазохистка Ледокоп — бодигард и убиец Уенди / Нур Е Алам — Светлина на света Д-р Блеър Морган Кели — археолог; келтска първожрица. Джини Дулитъл — закрилница; „феята — кръстница“. Берлин, 1940 г. Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата. Имаше среща с мъртвец. На табелката до яката червена врата пишеше: Der Vril Gesellschaft , Сияйното общество. Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе. Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицет

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Отпред стоеше Джини Дулитъл и махаше енергично. Широката периферия на шапката й бе клюмнала пред лицето й. До нея бяха отец Доминик Кели, Скаут, Конърс и лейтенант Бракстън. Джини бе облечена като останалите пет шаферки — ирландски момичета от шелта тари, които, макар и хубави, изглеждаха малко странно в традиционния костюм на „Las Bailarinas Creollas“

44

44 „Las Bailarinas Creollas“ (исп.) — танцьорки креолки. — Б.р.

— бели селски ризи, пищни златни, сини и зелени поли, захванати с пъстроцветни пояси, и орхидеи зад ушите.

Изгубените момчета се бяха подредили едно до друго, облечени в костюми и вратовръзки. Имаха вид на малки господа, но се чувстваха ужасно неудобно. Гейбриъл се мъчеше да охлаби яката си, а Питър се бореше със зализания си кичур. Девлин застана пред тях.

— Хей, къде е Уенди? — попита той.

Питър се ухили до уши и посочи нагоре. Уенди се рееше над тях в мързеливи кръгове. Джонбой пъхна палци в устата си и изсвири пронизително. Уенди се плъзна надолу. Без да откъсва ярките си очи от Блеър, тя се хвърли през двора, цялата лакти и колене, следвана от радостно подскачащ голдън ретрийвър. Хвърли се направо в обятията й. Ретрийвърът излая и привлече вниманието на Броди. Наведе се да го почеше зад ушите.

— Ти сигурно си Рошльо?

Уенди се освободи от прегръдките на Блеър и се обърна.

— А, това е Сам. Не е ли чудесен? Мистър Никола и Пернел ми го подариха.

Девлин беше потресен от името и очите му се напълниха със сълзи. Вгледа се в скръбните очи на кучето. Сякаш старият му другар от училище, най-добрият му приятел Сам, който бе убит от бойни кучета, се беше преродил и стоеше пред него. Кучето помаха с опашка и близна носа му. Като ученик след последния звънец Броди хукна със Сам да играят на пръчка.

Блеър се загледа след тях с ръце на хълбоците и поклати глава. „Типичен мъж! Избяга с русото!“ Когато погледът й се спря върху краката на Уенди, избухна в смях. Момичето беше облечено в копринена рокля с панделка и приличаше на цветарка, с едно изключение — носеше високи червени кецове с развързани връзки.

— Мис Уенди Кели, къде намери тези обувки? — попита Блеър и се намръщи.

— От Джини са. Каза, че били като червените пантофки на Дороти. Ако искам да я посетя, трябва само да близна три пъти петите си. — Усмивката изчезна от лицето й и тя се оклюма. — Реших вече да не се наричам Уенди.

— Добре, миличка, но защо?

Тя разрови пръстта с върха на обувката си.

— Защото тук съм в безопасност. Вече не е нужно да се крия или да използвам измислено име от приказка.

Блеър приклекна и я прегърна.

— Добре. Значи ще бъдеш Нур Кели.

Церемонията мина безупречно. Не беше традиционна сватба, а стар обичай на шелта тари, наречен Скрепване на ръце.