ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Ох...“ Филипп Джиан Навън беше мрачно и очертанията на предметите се размиваха. Бурята беше отминала и се дочуваше само бумтене, все едно каруца минава по мост. Юдора Уелти Откъс от новелата Произшествие, в Поваленият човек Изглежда, съм си одраскала бузата. Челюстта ме боли. Докато падах, съм съборила ваза, спомням си, че чух как се разбива на пода, и се питам дали не съм се порязала на някое парче стъкло, нямам представа. Навън все още грее слънце. Времето е хубаво. Постепенно си поемам дъх. Чувствам как само след няколко минути ще ме стегне страхотна мигрена. Преди два дни, докато поливах градината, вдиг нах очи и видях в небето тревожно знамение. Беше облак с красноречива форма. Огледах се да видя дали то не се отнася за друг, но наоколо нямаше жива душа. До мен не достигаше никакъв звук, само аз поливах, не долавях нито глас, нито вик, нито полъх на вятъра, нито дори бръмченето на мотор, а обикновено откъм съседите се чува я косачка, я въздушна метла за падналите листа. Общо взето, имам усет за въздействията на външния свят. Мога да прекарам дни наред затворена, без да ми стъпи кракът навън, само защото съм открила тревожно предзнаменование в полета на птица -особено ако е съпроводен с пронизителен крясък или грак - или ако вечер слънчев лъч пробие листака и блесне в лицето ми, или пък ако се наведа да дам някоя пара на седнал на тротоара мъж, а той ненадейно ме сграбчи за ръката и започне да крещи: Демоните, лицата на демоните... Ала стига да ги заплаша, че ще ги убия, те ми се подчиняват...!! Човекът си дереше гърлото, повтаряше до побъркване тези думи, с облещени очи, като продължаваше да ме държи. През онзи ден върнах билета за влака, дори забравих къде трябваше да пътувам, пък и вече не ме интересуваше, защото нямах никакво намерение да се самоубивам или да

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

С изключение на строшената ваза, всичко е на мястото си. Качвам се горе, за да се преоблека. Венсан ще идва на вечеря с приятелката си, а аз още нищо не съм приготвила.

Младата жена е бременна, но не от него. По този въпрос вече пазя мълчание. Нищо няма да постигна. Нямам повече сили да се боря с него. Нито пък желание. Когато си дадох сметка колко много прилича на баща си, направо щях да се побъркам. Името й е Жози. Търси да наеме апартамент за себе си и за Венсан, а също и за бебето, което трябва да се роди. Когато споменахме пред Ришар какви са наемите в столицата, той се престори, че му прилошава. По навик започна да се разхожда напред-назад и да мърмори под носа си. Виждам колко е остарял и пом рачнял за двайсет години. „Какво? На година или на месец?“, запита накрая, настръхнал, той. Не бил сигурен, че ще намери толкова пари. Подразбира се аз да разполагам със солидни и постоянни доходи.

Естествено.

- Нали искаше да имаш син? - казвам му. - Заб рави ли?

Напуснах го, защото беше станал непоносим, а сега е по-непоносим от всякога. Карам го да пропуши отново и дори да възобнови сутрешния си крос, за да се отърве от навъсената подозрителност, която повечето време го владее.

- Прощавай, но можеш да вървиш на майната си - отвръща ми той. -Така или иначе, в момента съм закъсал с парите.

Нали уж си беше намерил работа?

- Не зная. Поговорете двамата.

И с него вече нямам желание да се боря. Прекарах повече от двайсет години от моя живот с този човек и понякога се питам как съм намерила сили за това.

Напълвам ваната. Бузата ми е зачервена и дори жълтеникава, с цвят на глина, а в ъгълчето на устните ми има капчица кръв. Здравата съм се разрошила - цели кичури са се измъкнали от шнолата. Сипвам солите във водата. Същинска лудост, защото минава пет следобед, а аз не познавам добре това момиче Жози. Не зная какво да мисля за нея.

Читать дальше

Инак денят е толкова светъл и прекрасен, тъй далеч от всякаква сянка на заплаха. Трудно ми е да повярвам, че подобно нещо ми се е стоварило на главата от ослепително синьото небе, в толкова хубаво време. Банята е обляна от слънцето, дочувам далечните подвиквания на децата, които играят навън, хоризонтът е безметежен, пеят птички, скачат катерички...

Чувствам се чудесно. Ваната ми действа благотворно. Притварям очи. Минава известно време и без да твърдя, че всичко е отминало, все пак окончателно идвам на себе си. Мигрената ми се разминава. Обаждам се да поръчам за вечеря суши.

Преживяла съм доста неприятни моменти с мъже, които сама съм избрала.

Събирам едрите парчета от вазата и минавам с прахосмукачката там, където бях паднала - от мисълта, че само преди няколко часа съм лежала на това място, сърцето ми се разтуптява и настроението ми отново се разваля.