ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Ох...“ Филипп Джиан Навън беше мрачно и очертанията на предметите се размиваха. Бурята беше отминала и се дочуваше само бумтене, все едно каруца минава по мост. Юдора Уелти Откъс от новелата Произшествие, в Поваленият човек Изглежда, съм си одраскала бузата. Челюстта ме боли. Докато падах, съм съборила ваза, спомням си, че чух как се разбива на пода, и се питам дали не съм се порязала на някое парче стъкло, нямам представа. Навън все още грее слънце. Времето е хубаво. Постепенно си поемам дъх. Чувствам как само след няколко минути ще ме стегне страхотна мигрена. Преди два дни, докато поливах градината, вдиг нах очи и видях в небето тревожно знамение. Беше облак с красноречива форма. Огледах се да видя дали то не се отнася за друг, но наоколо нямаше жива душа. До мен не достигаше никакъв звук, само аз поливах, не долавях нито глас, нито вик, нито полъх на вятъра, нито дори бръмченето на мотор, а обикновено откъм съседите се чува я косачка, я въздушна метла за падналите листа. Общо взето, имам усет за въздействията на външния свят. Мога да прекарам дни наред затворена, без да ми стъпи кракът навън, само защото съм открила тревожно предзнаменование в полета на птица -особено ако е съпроводен с пронизителен крясък или грак - или ако вечер слънчев лъч пробие листака и блесне в лицето ми, или пък ако се наведа да дам някоя пара на седнал на тротоара мъж, а той ненадейно ме сграбчи за ръката и започне да крещи: Демоните, лицата на демоните... Ала стига да ги заплаша, че ще ги убия, те ми се подчиняват...!! Човекът си дереше гърлото, повтаряше до побъркване тези думи, с облещени очи, като продължаваше да ме държи. През онзи ден върнах билета за влака, дори забравих къде трябваше да пътувам, пък и вече не ме интересуваше, защото нямах никакво намерение да се самоубивам или да

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Били сме заедно не повече от пет-шест пъти и почти нищо не знам за нея. Не мога да кажа, че ми е антипатична. Като познавам моя син, направо я съжалявам, но от друга страна, тя притежава някаква хладна упоритост и смятам, че стига да иска, ще успее да се справи. Усещам нейната твърдост и скритата у нея сила.

- Значи, през декември - казвам й аз. - Наближава.

- Той е прав - отвръща ми. - Наистина не сте на себе си.

- Нищо подобно - възразявам. - Наред съм. Той просто не ме познава.

Изпращам ги и затварям след тях. Обикалям дол ния етаж със сатър в ръка, за да проверя вратите и прозорците. После се заключвам в спалнята. Започва да се зазорява, а аз не съм мигнала. Утрото е синьо, разкошно. Отивам да се видя с мама. Във всекидневната заварвам атлетичен младеж, но инак съвсем обикновен на вид.

Питам се дали моят нападател от предишната вечер е изглеждал така -помня единствено качулката на главата с дупки за очите и дори не бих могла да кажа каква беше на цвят - синя или червена. Дали прилича на този самодоволен тип, който успява да ми намигне, докато майка ми го изпраща.

Читать дальше

- Мамо, кажи ми колко плащаш на такива. Тъжна работа! -възкликвам. - Така и няма да се промениш. Защо не си избереш някой интелектуалец, писател... Знам ли? Предполагам, че на твоите години не се нуждаеш непременно от подобни жребци.

- Няма да ме накараш да се чувствам виновна. Изобщо не ме е срам от моя сексуален живот. А ти си една никаквица. Баща ти беше напълно прав.

- Мамо, престани. Не ми говори за него. Добре е там, където е сега.

- Какви ги говориш, дъще?! Баща ти изобщо не е добре там, където е.

Та той е на път да полудее.

- Той си е луд. Поговори с неговия психиатър и ще се убедиш.

Предлага ми закуска. Струва ми се, че пак си е правила пластична операция, откакто я видях пос ледния път. Най-малкото си е слагала ботокс. Все ми е едно. Напълно промени начина си на живот, откакто нейният съпруг - който, за нещастие, е и мой баща - се озова в затвора. Известно време запазваше приличие, но след това съвсем му пусна края. През последните години харчи луди пари за пластична хирургия. На моменти, в зависимост от осветлението, видът й откровено ме плаши.

- Отлично. Кажи ми сега какво искаш.

- Какво искам ли? Мамо, че нали ти ме повика.

Известно време ме гледа, без да реагира.

После се навежда към мен и казва:

- Помисли, преди да ми отговориш. Не бързай. Добре помисли. Какво ще кажеш, ако се омъжа отново? Добре помисли.

- Просто ще те убия. Няма какво много да му мисля.

Тя едва-едва поклаща глава, кръстосва крака и пали цигара.

- Винаги си мечтала за някаква стерилна версия на света - обажда се накрая. - Открай време се боиш от всичко мрачно и анормално.

- Ще те убия и толкова. Изобщо не ме интересува какви ги говориш. После да не кажеш, че не съм те предупредила.

До този момент затварях очи.