Били сме заедно не повече от пет-шест пъти и почти нищо не знам за нея. Не мога да кажа, че ми е антипатична. Като познавам моя син, направо я съжалявам, но от друга страна, тя притежава някаква хладна упоритост и смятам, че стига да иска, ще успее да се справи. Усещам нейната твърдост и скритата у нея сила.
- Значи, през декември - казвам й аз. - Наближава.
- Той е прав - отвръща ми. - Наистина не сте на себе си.
- Нищо подобно - възразявам. - Наред съм. Той просто не ме познава.
Изпращам ги и затварям след тях. Обикалям дол ния етаж със сатър в ръка, за да проверя вратите и прозорците. После се заключвам в спалнята. Започва да се зазорява, а аз не съм мигнала. Утрото е синьо, разкошно. Отивам да се видя с мама. Във всекидневната заварвам атлетичен младеж, но инак съвсем обикновен на вид.
Питам се дали моят нападател от предишната вечер е изглеждал така -помня единствено качулката на главата с дупки за очите и дори не бих могла да кажа каква беше на цвят - синя или червена. Дали прилича на този самодоволен тип, който успява да ми намигне, докато майка ми го изпраща.
Читать дальше
- Мамо, кажи ми колко плащаш на такива. Тъжна работа! -възкликвам. - Така и няма да се промениш. Защо не си избереш някой интелектуалец, писател... Знам ли? Предполагам, че на твоите години не се нуждаеш непременно от подобни жребци.
- Няма да ме накараш да се чувствам виновна. Изобщо не ме е срам от моя сексуален живот. А ти си една никаквица. Баща ти беше напълно прав.
- Мамо, престани. Не ми говори за него. Добре е там, където е сега.
- Какви ги говориш, дъще?! Баща ти изобщо не е добре там, където е.
Та той е на път да полудее.
- Той си е луд. Поговори с неговия психиатър и ще се убедиш.
Предлага ми закуска. Струва ми се, че пак си е правила пластична операция, откакто я видях пос ледния път. Най-малкото си е слагала ботокс. Все ми е едно. Напълно промени начина си на живот, откакто нейният съпруг - който, за нещастие, е и мой баща - се озова в затвора. Известно време запазваше приличие, но след това съвсем му пусна края. През последните години харчи луди пари за пластична хирургия. На моменти, в зависимост от осветлението, видът й откровено ме плаши.
- Отлично. Кажи ми сега какво искаш.
- Какво искам ли? Мамо, че нали ти ме повика.
Известно време ме гледа, без да реагира.
После се навежда към мен и казва:
- Помисли, преди да ми отговориш. Не бързай. Добре помисли. Какво ще кажеш, ако се омъжа отново? Добре помисли.
- Просто ще те убия. Няма какво много да му мисля.
Тя едва-едва поклаща глава, кръстосва крака и пали цигара.
- Винаги си мечтала за някаква стерилна версия на света - обажда се накрая. - Открай време се боиш от всичко мрачно и анормално.
- Ще те убия и толкова. Изобщо не ме интересува какви ги говориш. После да не кажеш, че не съм те предупредила.
До този момент затварях очи.






