ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Ох...“ Филипп Джиан Навън беше мрачно и очертанията на предметите се размиваха. Бурята беше отминала и се дочуваше само бумтене, все едно каруца минава по мост. Юдора Уелти Откъс от новелата Произшествие, в Поваленият човек Изглежда, съм си одраскала бузата. Челюстта ме боли. Докато падах, съм съборила ваза, спомням си, че чух как се разбива на пода, и се питам дали не съм се порязала на някое парче стъкло, нямам представа. Навън все още грее слънце. Времето е хубаво. Постепенно си поемам дъх. Чувствам как само след няколко минути ще ме стегне страхотна мигрена. Преди два дни, докато поливах градината, вдиг нах очи и видях в небето тревожно знамение. Беше облак с красноречива форма. Огледах се да видя дали то не се отнася за друг, но наоколо нямаше жива душа. До мен не достигаше никакъв звук, само аз поливах, не долавях нито глас, нито вик, нито полъх на вятъра, нито дори бръмченето на мотор, а обикновено откъм съседите се чува я косачка, я въздушна метла за падналите листа. Общо взето, имам усет за въздействията на външния свят. Мога да прекарам дни наред затворена, без да ми стъпи кракът навън, само защото съм открила тревожно предзнаменование в полета на птица -особено ако е съпроводен с пронизителен крясък или грак - или ако вечер слънчев лъч пробие листака и блесне в лицето ми, или пък ако се наведа да дам някоя пара на седнал на тротоара мъж, а той ненадейно ме сграбчи за ръката и започне да крещи: Демоните, лицата на демоните... Ала стига да ги заплаша, че ще ги убия, те ми се подчиняват...!! Човекът си дереше гърлото, повтаряше до побъркване тези думи, с облещени очи, като продължаваше да ме държи. През онзи ден върнах билета за влака, дори забравих къде трябваше да пътувам, пък и вече не ме интересуваше, защото нямах никакво намерение да се самоубивам или да

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Вярно, че винаги съм се чудила на сексуалната й ненаситност и никога не съм я одобрявала. Нещо повече, отвращаваше ме, но бях решила в това отношение да проявя търпимост и широта на възгледите. Бях се примирила, че за нея това е средство да се справи с положението, и нямах желание да научавам подробности. Дотук добре. Ала след като нещата започваха да придобиват по-сериозна насока и рискувахме да стъпим на хлъзгава почва с този неин брак, явно трябваше да се намеся. Кого ли смяташе да ощастливи този път? С кого ли се е запознала? Кой е този Ралф - няма ли си фамилия - чиято сянка се е надвесила над нас?

Изключих онзи адвокат, който твърдеше, че е луд по нея и че не е срещал по-страстна жена. Изключих и директора на агенция, пред когото разкрих що за хора сме и накрая го разубедих. Впрочем никой от двамата не й бе правил предложение.

Не смятам, че трябва да приема нещо толкова гротескно. Та тя е на седемдесет и пет години. Сватба, цветя, меден месец... Прилича на някоя от онези стари и ужасни актриси с изпъната кожа на лицето, напомпани със силикон гърди - пет хиляди евро на чифт - блеснали очи и изкуствен загар.

- Ще ми се да знам кой ще плаща занапред моя наем - въздъхва най-сетне тя. - Много бих искала да ми кажеш.

- Аз, разбира се. Както досега, нали?

Тя се усмихва, но ясно виждам смущението й.

- Каква егоистка си, Мишел. Ужас!

Мажа с масло филийките, изскочили от тостера. Цял месец не съм я виждала, а вече ми се ще да се махна.

- Имам чувството, че нещо става с теб - обажда се тя.

Замалко да й отвърна, че подобна вероятност винаги е налице.

Слагам върху филията конфитюр от малини. Нарочно я мажа дебело. Няма начин да не си изцапа пръстите. Подавам й я. Тя се колебае. Хлябът сякаш е покрит със съсирена кръв. Гледа го известно време и накрая казва:

- Мисля си, че не му остава много време, Мишел. Реших, че трябва да го знаеш. На баща ти не му остава много.

- Толкова по-добре. Повече няма какво да кажа.

- Все си такава груба, знаеш ли? Не прави нещо, за което после ще съжаляваш цял живот.

- За какво да съжалявам? Да не си се побъркала?

- Той отдавна си плати. В затвора е от трийсет години. Много време мина.

- Не бих казала. Не смятам, че е минало много време. Как можеш да твърдиш подобно нещо? Минало било много време? Така ли смяташ? Искаш ли да ти припомня?

Просълзявам се, все едно съм лапнала лъжица силна горчица.

- Нямам намерение да му ходя на свиждане, мамо. Нямам никакво намерение. Не си прави илюзии в това отношение. За мен той отдавна е мъртъв.

Тя ми отправя изпълнен с упрек поглед, сетне се обръща към прозореца.

- Дори не зная дали може да ме познае. Но иска да види теб.

- Нима? Мен какво ме засяга? Какво общо имам аз? И откога стана негов говорител?

Читать дальше

- Не се бави. Само това мога да ти кажа: не се бави.