Вярно, че винаги съм се чудила на сексуалната й ненаситност и никога не съм я одобрявала. Нещо повече, отвращаваше ме, но бях решила в това отношение да проявя търпимост и широта на възгледите. Бях се примирила, че за нея това е средство да се справи с положението, и нямах желание да научавам подробности. Дотук добре. Ала след като нещата започваха да придобиват по-сериозна насока и рискувахме да стъпим на хлъзгава почва с този неин брак, явно трябваше да се намеся. Кого ли смяташе да ощастливи този път? С кого ли се е запознала? Кой е този Ралф - няма ли си фамилия - чиято сянка се е надвесила над нас?
Изключих онзи адвокат, който твърдеше, че е луд по нея и че не е срещал по-страстна жена. Изключих и директора на агенция, пред когото разкрих що за хора сме и накрая го разубедих. Впрочем никой от двамата не й бе правил предложение.
Не смятам, че трябва да приема нещо толкова гротескно. Та тя е на седемдесет и пет години. Сватба, цветя, меден месец... Прилича на някоя от онези стари и ужасни актриси с изпъната кожа на лицето, напомпани със силикон гърди - пет хиляди евро на чифт - блеснали очи и изкуствен загар.
- Ще ми се да знам кой ще плаща занапред моя наем - въздъхва най-сетне тя. - Много бих искала да ми кажеш.
- Аз, разбира се. Както досега, нали?
Тя се усмихва, но ясно виждам смущението й.
- Каква егоистка си, Мишел. Ужас!
Мажа с масло филийките, изскочили от тостера. Цял месец не съм я виждала, а вече ми се ще да се махна.
- Имам чувството, че нещо става с теб - обажда се тя.
Замалко да й отвърна, че подобна вероятност винаги е налице.
Слагам върху филията конфитюр от малини. Нарочно я мажа дебело. Няма начин да не си изцапа пръстите. Подавам й я. Тя се колебае. Хлябът сякаш е покрит със съсирена кръв. Гледа го известно време и накрая казва:
- Мисля си, че не му остава много време, Мишел. Реших, че трябва да го знаеш. На баща ти не му остава много.
- Толкова по-добре. Повече няма какво да кажа.
- Все си такава груба, знаеш ли? Не прави нещо, за което после ще съжаляваш цял живот.
- За какво да съжалявам? Да не си се побъркала?
- Той отдавна си плати. В затвора е от трийсет години. Много време мина.
- Не бих казала. Не смятам, че е минало много време. Как можеш да твърдиш подобно нещо? Минало било много време? Така ли смяташ? Искаш ли да ти припомня?
Просълзявам се, все едно съм лапнала лъжица силна горчица.
- Нямам намерение да му ходя на свиждане, мамо. Нямам никакво намерение. Не си прави илюзии в това отношение. За мен той отдавна е мъртъв.
Тя ми отправя изпълнен с упрек поглед, сетне се обръща към прозореца.
- Дори не зная дали може да ме познае. Но иска да види теб.
- Нима? Мен какво ме засяга? Какво общо имам аз? И откога стана негов говорител?
Читать дальше
- Не се бави. Само това мога да ти кажа: не се бави.






