Основната енергия на взрива беше насочена надолу към земята, което повдигна предницата на колата и моментално разкъса напречните кормилни щанги, които задържаха колелата успоредни. Щангите се пречупиха като сламки. Колелата се завъртяха безконтролно. Междувременно пламъкът на фосфорния фитил се приближаваше към резервоара за гориво.
В този миг Марца беше започнал да навлиза в завоя, накланяйки се заедно с колата, поставил изпънатите си ръце върху волана в класическата поза на пилот на състезателен автомобил. Взривът избухна под краката му. Огнеупорната преградна стена се разкъса и в кабината нахлу горещата взривна вълна. Миг по-късно той усети, че нещо изтръгва волана от ръцете му. Колата се понесе неуправляемо, докато той френетично се опитваше да сграбчи волана и я овладее. Машината поднесе, заби се под четирийсет и пет градуса във вътрешната стена на завоя и лявата й предна част се разби. Бронята се обърна наопаки с агонизиращия писък на раздиран метал. Двигателят се откачи от опорите си, а въздушните възглавници под волана с изсъскване се раздуха и залепиха Марца и Професора върху седалките.
Читать дальше
Колата отскочи от стената и в следващия миг експлодира резервоарът за гориво. „Милена“ катапултира през пистата върху другата стена и в този момент Марца чу нещо да експлодира отзад, след това усети някаква изпепеляваща вълна, последвана от пламъци да нахлува зад гърба му, обгръщайки ги двамата с Ди Фиере. Въздушните възглавници се спукаха.
Възрастният човек изпищя, усещайки нахлуващия през носа и устата му пламък да изгаря дробовете му. И после издъхна.
На Марца се стори, че върху него се спуска вечността, макар от началото да бяха изминали не повече от една-две секунди. Докато колата се въртеше по пистата, той видя своя стар враг, хилещото се отвратително привидение, което бе виждал и прогонвал преди, седнало, обгърнато в пламъци на стената директно пред него, да му прави подканващ жест, след това да го поема и в същия миг колата се заби челно в стената. Смъртта разтвори ръце и пилотът се втурна в обятията й.
Фалмаут не се отпусна, докато влакът не напусна гарата на Верона и не пое пътя си на север към Алпите.
Сърцето му се блъскаше в гърдите и ризата му беше плувнала в пот, когато той намери своето купе и седна на мястото си. Облегна се, затвори очи и започна да тананика някаква мелодия, изключвайки съзнанието си от всичко. Провери списъка в главата си и се убеди, че нещата се развиват по плана.
Беше сигурен, че никой не го е видял да напуска къщата. Пътуването до Верона беше протекло без изненади, той дори не видя нито един полицай. Паркира колата и остави куфарчето в касета на гарата, откъдето се надяваше, че някой вече го е взел. Погледна часовника си.






