Синоптикът беше младок на двайсет и шест години, слаб, пъпчив, дългокос, с очила, чиито лещи бяха дебели като дъното на бутилка „Джони Уокър“. Но добър. Всъщност, всички на борда бяха добри, защото в противен случай просто нямаше да бъдат тук.
Далече под тях тежките вълни се стоварваха беззвучно върху опорните колони.
— Към нас настъпва една фурия, шефе — обади се младият синоптик, който по причини, известни само на него, си бе избрал прякора Спаркс в стила на едновремешните радисти.
— Как изглеждат нещата?
— Сила на вятъра към деветдесет мили в час, суграшица, сняг и бурно, ама наистина
бурно
море. Освен това температурата на водата вече е четири под нулата. Ако някой реши да се топне тази вечер, ще разполага с пет минути в тази вода.
— Всеки, който случайно падне във водата тази нощ, ще се озове в Ноум, преди да успеем да му хвърлим въжето — съгласи се Лансдейл.
— От тези бури ме побиват тръпки.
— Е, преживявали сме и по-тежки, момчето ми. Защо не си тръгнеш? Имаш време, за да хванеш филма. С Клинт Истууд, онзи с маймуната. — Киносалонът работеше денонощно.
— Ще остана тук. Няма прозорци и не се чува какво става навън. Ако ми се приспи, ще легна на койката. А освен това нали Кагни ще ми прави компания — и той посочи към един от екраните над дузината телевизионни монитори редом с тези на радарите. Звукът беше изключен, но образът показваше Джими Кагни, който тичаше през някаква петролна рафинерия, стреляйки по всеки, който му попадаше пред очите.
— Той беше истински мъж — обади се Лансдейл. — В сравнение с него днешните мъжкари изглеждат като сбирщина леки жени.
Кагни се беше покатерил отгоре на един от сферичните резервоари, а агентите на ФБР се опитваха да го свалят от там.
— Гледай сега — обади се момчето, — според мен това е най-страхотния финал, който някога са снимали.
Читать дальше
Кагни бе обгърнат в пламъци, надупчен от куршуми, но продължаваше да се сражава.
— Успях, Ма! — извика той. — На върха съм. — И в този миг титанична експлозия сложи края на Кагни, рафинерията и половината Южна Калифорния.
— Не е зле — съгласи се шефът.
— Не е зле — повтори момчето.
— Кой канал си хванал?
— WTBS в Атланта, Джорджия. Излъчват филми през цялото време. Има също и един японски канал, който никак не е лош, но дублират всички филми. Странно е все пак да гледаш Стив Маккуин да бръщолеви неразбираемо.
— Окей, момче. Остани тук. Допада ми всеотдайността към работата.
— Майната й — възрази Спаркс. — Ако докато си вземах изпитите по метеорология в университета във Флорида някой ми беше казал, че ще свърша тук, щях да се посветя на семейните отношения между животните.
— Е, не можеш да заработиш по двеста долара на ден, ако работата ти е да уговаряш някоя крава да се чука, Спаркс.
— Не, но е много по-забавно.






