Нима го считате за някакъв изкуфял старец, който не си спомня огъня на собствената си младост? За мене Орлан Трейхърн е много разумен човек с оригинален дух и много пламенност!
Натаниел направи няколко крачки към стълбището, но се обърна отново:
— Така е, така е! Вие и двамата сте несправедливи към нас. Но аз ще мълча, докато сама решите, че е дошло време. — Натаниел протегна ръка към нея: — Елате, Шана, ще ви придружа до стаята ви. Късно става.
Той тихичко се засмя. Скоро доброто му настроение се предаде и на Шана.
Но Натаниел не можа да се сдържи да не каже:
— Любопитен съм все пак колко ли време още ще можете да запазите тайната си…
Бледи слънчеви лъчи проблясваха през завесите. Полубудна, Шана се изпъна блажено в чаршафите, лениво отвори очи. Едно цветно петно на възглавницата до нея привлече погледа й; тя повдигна глава, за да се вгледа по-внимателно, и откри една роза. С усмивка тя взе цветето в ръка, вдъхна аромата му и се зарадва на уязвимата и все пак така горда красота. А стеблото беше без бодли.
— Ах, Рурк… — промълви тя.
Отпечатъкът на възглавницата до нея показваше, че е спал през нощта при нея. Щастливо усмихвайки се в тишината, тя сгуши възглавницата до гърдите си. Но за любовни мечти нямаше време. На вратата се почука.
Читать дальше
— Добро утро момиче — поздрави Хергъс весело. — Добре ли спахте?
Шана скочи от леглото и се изпъна като доволна котка.
— Много добре. И съм страшно гладна.
— Това, моето момиче — поклати скептично глава камериерката, — е един ужасяващ признак.
Шана сви рамене, самата невинност.
— Какво имате предвид?
Хергъс усърдно се зае с дрехите, които вземаше от скрина.
— Като че не знаете сама! Да не би да мислите, че не забелязвам как се стараете да не ми се показвате вече необлечена? Мисля, че е време да съобщите на мистър Рурк, че явно скоро ще става баща.
— Той отдавна знае — отвърна Шана и изчака да види колко време ще мине, докато широкото селско лице на камериерката се изкриви в гримаса.
— Ооо, неее! — Ето го вече викът на ужас. — Какво ще стане сега?
— Единствено правилното. Ще кажа на баща си. — Но тогава студената ръка на страха сграбчи сърцето й. — Надявам се, че няма да го преживее много тежко.
— Ха! — затътна Хергъс. — Можете да сте сигурна, че веднъж завинаги ще заповяда да кастрират вашия мистър Рурк, както се полага.
Шана се извърна и просветна срещу жената със зеления огън на възмутените си очи.
— Не ми говорете какво подобава! Подобава да обичам Рурк! А освен това подобава да родя дете от него! — тя тропна с крак. — А отсега нататък няма да търпя да се говори зле срещу Рурк! От никого вече!
Хергъс прекалено добре знаеше кога преминава границата на търпението на Шана и предпочете да смени темата, докато помагаше на Шана да се облече.






