ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

После се обърна със строг поглед към благородника.

— Сър Гейлърд, докато сте гост в този дом, бих желала да ви помоля от цялото си сърце да не излагате повече на показ пренебрежението си към тези, които не са така облагодетелствани от съдбата. Няма да търпя това. Рейчъл е била продадена като робиня, преди да дойде при нас, и е била изнасилена. Тя не е отдавна при нас, но е добро момиче и аз я ценя много. Не бих искала да ни напусне само защото някой от гостите се е отнесъл без причина грубо с нея.

Читать дальше

— Мадам, трябва ли да разбирам, че поставяте под въпрос поведението ми? — попита учудено сър Гейлърд. — Мадам, аз произхождам от едно от най-благородните семейства на Англия и знам как да се отнасям към домашната прислуга. Върховният съдия, лорд Хари е мой баща. Той сигурно не ви е непознат.

— Така ли? — търпеливо се усмихна Амелия. — Тогава сигурно и вие познавате маркиза, брата на моя съпруг!

Гейлърд разтвори широко уста, а мисис Амелия се обърна доволно и прошумолявайки с роклята си, отново седна при трите усмихващи се дами.

— Маркизът? — заекна сър Гейлърд и пристъпи крачка напред. — Маркиз Бошан от Лондон?

Мисис Амелия повдигна досадено вежди.

— Не знам да има друг. — Тя повика с жест Рейчъл; момичето внимателно заобиколи издалеч сър Гейлърд. — Е, скъпи дами, докъде бяхме стигнали?

— Бяхте великолепна, мамо — извика възхитено Габриела, когато благородникът най-сетне се оттегли.

— Не беше много мило — призна мисис Амелия, сви по момичешки рамене, а смехът й прозвуча в целия салон. — И въпреки това ми се отрази добре. Още вчера вечерта се опита да прогони от масата ни мистър Рурк, човек можеше да си помисли, че се е вживял в ролята на домакин на тази къща.

— Натаниел бил чул, че бащата на сър Гейлърд пребивавал на посещение в Уилямсбърг — съобщи Шарлот, когато мисис Амелия й подаде чаша. — Питам се дали и той е също така надут глупак като сина си.

Тъмните очи на Шарлот се обърнаха угрижено към Шана, която очевидно внезапно бе престанала да бърка чая си. Под погледа на Шарлот тя се обърна бързо към закуската си, за да не се забележи объркването й. Как би могла сега да излезе от къщата, за да предупреди Рурк за опасната близост на палача Хари?

— Боже мой, Шана, толкова бе нетактично от моя страна — извини се Шарлот. — Трябваше да си помисля, че може би цените благородника. Гейлърд ми каза на масата, че скоро ще се жените.

Шана едва не се задави с бисквитите за чай.

— Да се жени за мен? — Тя бързо отпи глътка чай, за да преглътне трохите, които бяха заседнали в гърлото й.. — Явно е измамен от собствените си желания. Аз отдавна съм му дала отговор. — И в спомена за тази плесница тя си разтърка китката. — Един отговор, който сигурно не би могъл да бъде изтълкуван погрешно.