— Ако не, ще го…
Шана сложи пръст на устните му, накара го да замълчи, вече решена да му признае и останалата част от истината, но тогава се осъзна в последния момент. Цялата истина — това би било признание за една цяла година, преминала в лъжи и измама, това наистина можеше да възбуди яда му. По малко истина, от време на време, това сигурно беше по-мъдрият ход, отколкото да разчита така много на късмета.
— Тате — продължи тя, — по пътя ни има още едно препятствие. Ще ви го споделя, когато му дойде времето. Все още е опасно и има причина да се крие истината.
Тя видя баща си да бърчи скептично чело и го замоли:
— Само ми се доверете и всичко ще се уреди. Вярвате ли ми?
— Смея да се надявам, че знаете какво говорите — съгласи се той неохотно, — но не бива да се проточва твърде много. Горя от нетърпение да съобщя на всички, че най-сетне ще имам внуче.
— Благодаря ви, татко! — Тя го целуна и бързо се отдалечи.
Едва що бе затворила здраво вратата зад гърба си в стаята си, щастливо усмихвайки се през сълзи, когато от креслото се надигна една сянка. Бе Рурк и тя се хвърли в обятията му, смееше се, хлипайки на гърдите му, и го държеше, потънала в блаженство.
— Казах му! — изхълца тя. — Татко вече знае всичко за нас.
— Така си и помислих! — той я целуна по косата. — Чух как извика от болка.
— О, не! — извика тя, облегна се на рамото му и погледна нагоре към него. — Това бе неговият начин да изрази съгласието си. Много е щастлив!
Рурк повдигна учудено вежди.
— Е, да, не му казах, че сме мъж и жена. Само, че очакваме дете. — Рурк вдигна ръце и простена.
— Много благодаря, мадам. Ето ме сега и осквернител на вдовици! — После той стана малко по-сериозен. — Шана, тъй като това, изглежда, е нощта на истината — и аз имам да ви призная нещо. — Но Шана имаше по-неотложен въпрос, който й бе легнал на сърце.
— Как изобщо влязохте в тази стая? Долу е Дейвид, видях го на стълбата. Да не са ви пораснали криле?
— Още не, мила моя. — Той посочи към прозореца. — Дървото, което се извисява пред кухнята, ми бе напълно достатъчно вместо стълба. А и си спомних, че не обичате да сте сама. — Той сложи ръка на тънката й талия и я привлече към себе си. — Шана, трябва да ви кажа нещо, Това тук е моята…
Читать дальше
Устата на Шана го накара да замлъкне, тя се сгуши в него плътно.
— Ако непременно искате да ми изповядате нещо, тогава ми изповядайте любовта си към мен, сър дракон — промълви тя. — А след признанието искам да видя доказателствата.
Тя го потегли към леглото и замърка на гърдите му.
— Обичам както цветето обича дъжда и като цветето протягам листенца и ви откривам нежното си сърце, за да може то да се наслади на тази благодат.
Устните му потърсиха устата й.
— Обичам ви, Шана. Обичам ви повече от всичко друго на този свят.






