Шана изведнъж се събуди и лежеше, без да помръдне — а не знаеше какво се бе случило, че бе прогонило изведнъж съня от очите й. Тя се вслуша, но чу само часовника върху камината да бие три часа. Тя усещаше плътно в гърба си сгушеното тяло на спящия Рурк, едната му ръка бе положена с много обич на ханша й. Но и той лежеше, ослушвайки се, напрегнат, дъхът му замря. Тя внимателно извъртя глава и в слабата светлина на малката камина го видя да не отмества поглед от вратата, облегнат на лакът. И тогава тя най-сетне чу отново: бравата на вратата проскърца, защото чужда ръка отвън я натискаше, а после — защото не поддаде — я върна обратно. Шана отправи въпросителен поглед към Рурк.
Рурк положи пръст пред устните си, заповяда й да мълчи, да не издава нито звук. Той внимателно се измъкна от леглото и си облече панталоните. Безшумно, с бързи стъпки той прекоси стаята. И Шана бързо си облече нощницата. Който и да стоеше отвън на вратата, тя не би искала да я заварят гола.
Съвсем тихо Рурк превъртя ключа в бравата, докато едно едва доловимо щракване не показа, че езичето бе излязло от ключалката. Тогава с едно внезапно движение, от което Шана се изплаши, той отскочи назад и същевременно отвори докрай вратата.
Нямаше никого. И по коридора нямаше жива душа. Нечуто той се прокрадна навън по коридора, взираше се в сенките на всеки ъгъл, навсякъде. Но не намери никого. С мрачен поглед се върна обратно в спалнята и отново заключи здраво вратата.
— Но кой ли беше това? — прошепна тя, когато той седна в леглото до нея.
— Имам едно подозрение — отвърна Рурк, но малко по-късно си събу панталоните и отново се вмъкна под завивката.
— Студен сте — потрепера Шана. И се сгуши в него.
Изведнъж Рурк отново подскочи.
— Какво, по дяволите, беше сега пък това?
Той наклони глава, за да може да се вслуша по-добре. Слабо, но ядно цвилене проникна през нощта.
— Атила! — пошепна Шана и се изправи до Рурк. — Нещо го безпокои.
Рурк отметна завивката и отново си обу панталоните.
— Ще ида да видя! — той нахлузи ризата си през., глава. — Залостете вратата след мен. Ако някой иска да влезе, викайте колкото ви глас държи. Все някой ще ви чуе.
— Рурк, не отивайте! — умоляваше го тя. — Не знам какво става, но нещо не е наред.
— Ще съм нащрек! — Той бързо я целуна още веднъж. — Топлете ми леглото. Като се върна, сигурно ще треперя от студ.
Както й каза, Шана внимателно залости вратата. Изпълнена от нарастващо безпокойство, тя кръстосваше из стаята, гризейки си ноктите. Само червената жарава хвърляше светлина, беше хладно и Шана трепереше в тънката си нощница. Тя разпали огъня и постави нови цепеници. После дълго стоя пред камината и се взира в пламъците. Всичко бе тихо. Зловещо тихо. Докато някъде в къщата не изпищя Шарлот.






