Единственият останал му пантоф също не би могъл да бъде разпознат като такъв, ако в него не бе кракът на Орлан Трейхърн, така бе смазан.
Шана насочи поглед към него и изстина:
— Татко, какво за бога…
Читать дальше
— Животното бе завързано в конюшнята — изфуча Орлан Трейхърн и за малко да се строполи, но с мъка се задържа. — И когато го развързах, ме настъпи, не искаше да се остави да го поведа.
Той опипа крака си и простена от болка.
— Неблагодарно чудовище! Така ме нарани!
Жребецът изпръхтя и побутна Трейхърн с глава.
— Но какво е това? — Трейхърн хвана животното за главата и я изви към себе си. — Навсякъде има кръв!
Рурк забрави всяка болка, скочи на крака, и прегледа челото и носа на Атила. Дълги, кървави следи пресичаха лицето напреки до муцуната.
— Той е бит. А казвате, че е бил и завързан?
— И си държеше главата много ниско, плътно до гредата — продължи разказа си Орлан Трейхърн.
Старият Джордж Бошан пристъпи по-наблизо и погледна раните през очилата си.
— Изглежда, направено е нарочно, за да се привлече някой в обора.
Той погледна замислено Рурк, после Шана, която междувременно се бе изправила и се държеше за ръката му. Рурк веднъж бе казал, че иска да спи при конете, това би могло да даде повод за въпрос, но старият Бошан бе мъдър и не го зададе. Той и така достигна до заключението си:
— С всяка изминала минута у мен се засилва съмнението, че е планирано убийство, но защо, защо, за бога?
— Не мога да ви кажа — ядно отвърна Рурк. — Конете в безопасност ли са?
— Вече да! — изрева Питни, изпълнен със злоба. — Но вижте в какво се препънах! — Той държеше нависоко един камшик за езда, който в единия си край бе подсилен със сачми. По черната кожа проблясваше кръв, а по нея бяха залепнали къси сиви косми.
— Да е проклет този мерзавец! — просъска Рурк през стиснати зъби. — И бог да се смили над това копеле, когато ми падне в ръцете!
— Е — забеляза сухо Натаниел. — Както и да възнамерявате да се оправите с това чудовище — явно ще трябва да го сторите с голи ръце, защото преди вечеря видях вашите револвери и мускети в конюшнята, а сега вече сигурно са станали жертва на огъня.
Конюшнята бе една огромна факла, всички опити да се потуши огънят се бяха оказали напразни. Няколко мъже пробиха дупка в стената на конюшнята, така можаха да бъдат спасени поне няколко седла и юзди. А когато заревото се издигна над хълмовете, обгореното скеле се срина над пламтящите руини.
Потиснато, изтощено, с черни лица и разпокъсани дрехи, семейството се завърна в къщата. Жените се бяха прибрали още по-рано заради студа. Мисис Амелия наливаше ободрителни напитки, а за Питни добре напълнена, преливаща от пяна стомна с бира. И тъй като всички бяха единни, че всичко можеше да е и много по-лошо, те вдигнаха чаши и пиха за здравето на всички.






