ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Вие естествено наваксвате.

Шана стисна под масата предупредително ръката на съпруга си. Тя все повече се страхуваше, че благородникът би могъл да обърне вниманието на лорд Хари върху Рурк. Беше по-добре да се мълчи, докато сър Гейлърд си замине. Тогава най-после можеше да се каже цялата истина на Орлан Трейхърн; а тогава сигурно може да се предприемат необходимите стъпки, за да се възстанови доброто име на Рурк. Ръката отвърна с обич и разбиране на предупреждението на тайната съпруга. И задържа ръката й.

Междувременно господарят на дома, Джордж, шумно бе тръснал чашата си. Сега той се обърна с уверен глас към благородника:

— Сър, на моята маса мистър Рурк е добре дошъл!

Гейлърд само сви рамене.

— Както ви се харесва, къщата си е ваша.

Когато вдигнаха масата, сър Гейлърд се обърна към домакина си:

— Кажете ми, добри ми човече, имате ли някой слуга, който би могъл да ми извади от конюшнята някое послушно конче? Ще ми се малко да поогледам околността, която толкова много възхвалявате, а и ще се постарая да открия нещо похвално в нея.

Рурк го погледна и се осведоми не без известна ирония:

— Ще намерите ли сам пътя, сър, или се нуждаете от водач?

Питни си потри ръцете, когато благородникът загледа слисано и същевременно пренебрежително Рурк.

— От вас със сигурност нямам нужда — отвърна сър Гейлърд троснато.

Амелия се намеси.

— През тази нощ конюшнята изгоря до основи.

Гейлърд вдигна вежди.

— Конюшнята, казвате? А конете?

Питни се обади с боботещ глас:

— Успяхме да спасим всички животни. И както изглежда, някой бе подпалил конюшнята, след като бе затворил вътре мистър Рурк. Но вие спяхте и естествено не можете да знаете за това.

Благородникът изпухтя пренебрежително:

— Това, разбира се, е обяснението, което ви е пробутал робът. Той сигурно сам е подпалил конюшнята по невнимание. Всъщност не е глупав този трик, ако питате мене.

— Това — обади се Натаниел — едва ли е възможно. Вратите на конюшнята бяха залостени отвън.

Гейлърд сви рамене.

— Робът може би си е създал някой враг. С неговото безсрамно поведение това не би ме учудило. Но както и да е, помолих ви за кон, а не ви търся сметка за нещастията, които са сполетели този или онзи.

— Ще си получите коня — отвърна Джордж кратко.

За всеобщо облекчение на благородника му се отдаде малко по-късно наистина да се качи на един кон и — докато длъгнестата му фигура подскачаше нагоре-надолу по седлото — дори да се отдалечи, яздейки без никакво произшествие.

Семейството се събра с гостите си в салона, защото бе решено след бурната нощ да прекара един спокоен ден. Старият Бошан не виждаше добре заради счупените си очила, а що се отнася до Орлан Трейхърн, нараненият му крак не допринасяше особено за подвижността му.