Амелия ги гледаше развеселено и най-накрая се засмя:
— Какви сте ми изискани!
Джордж я погледна с тъжна усмивка през очилата си.
— Да, да. Войници след битка. Но сега поне ще мога да си построя новата конюшня на хълма, където винаги съм искал да е.
— Късмет, значи — усмихна се благо мисис Амелия. — Ако не вземем предвид крака на мистър Трейхърн и главата на мистър Рурк. И вашите очила. Но какво стана с вас?
— Вашият най-малък син, мадам, не ме забеляза и се опита в суматохата да мине през мен.
Уморените мъже се разсмяха, а Джеремая се изчерви до уши.
— Мистър Рурк — каза мисис Амелия, — какво ще правите сега? Къде мислите да положите ранената си глава? — И преди Рурк и Шана да успеят да се погледнат смутено и издайнически, тя продължи: — Можете да вземете старата стая на Натаниел. Намира се веднага до покоите на Шана. Сигурно лесно ще я намерите. — В гласа й сякаш се чуваше нотка смях, но ако я гледаше човек в лицето, не би могъл да открие нищо.
Скоро бурно приготовление изпълни къщата, домашната прислуга приготвяше бани за Бошан и гостите им, потърсиха Ралстон, но не го намериха, банята му не бе използвана, а сър Гейлърд, така съобщиха, си спял мирно и тихо в утринта, хъркането се чуваше и в коридора. Най-накрая поднесоха закуска. Орлан Трейхърн влезе, куцукайки с превързания си крак, в трапезарията, Рурк обаче, въпреки настойчивите молби на Шана, бе отказал да му превържат главата. Той седна до нея на масата.
Най-накрая се появи и сър Гейлърд. Сивосинкавите му очи гледаха добродушно, той извади часовника си, установи, че вече е доста късно сутринта, и се осведоми дали не е някакъв празник, за който той не е чувал.
— Вие спахте непробудно цяла нощ? — попита Шана озадачено.
— Естествено — въздъхна той, — наистина още дълго четох от една книжка със сонети, но после… — Той спря и почеса бузата си с безупречен показалец. — Някак си ми се струва, че по някое време до ухото ми достигна известно безпокойство, но след известно време не чувах вече нищо в къщата и поради това реших, че съм сънувал.
Читать дальше
Той седна на масата и се добра до една препълнена чиния. За мъж, който преди всичко безделничи, апетитът му бе наистина забележителен.
— Защо питате? — попита той. — Случило ли се е нещо?
— Имате извънредно здрав сън, сър — отбеляза Рурк дори не иронично.
— Но, разбира се — усмихна се сър Гейлърд и щедро си сипа от конфитюра върху препечената филийка. — Част от изтънченото ми възпитание, мога да ви уверя. Чистата съвест е добра възглавница.
Той фиксира Рурк със строг поглед и установи, че робът бе седнал до дъщерята на господаря на острова.
— Страхувам се, че вие отново сте се самозабравили, робе. Без съмнение скромните хора тук са прекалено учтиви, за да ви напомнят къде ви е мястото.
Рурк презрително изсумтя.






