— Когато пуснахме котва на Лос Камелос, Рурк ме намери. Аз му дадох пари, за да може да се откупи, но той не искаше да напусне острова. Сметнах го за луд или за омагьосан от някоя вещица. После ви срещнах вас и тогава вече отчасти можах да го разбера. И с ваше разрешение, мадам, когато разговарях с вас, аз ви изброих съвсем точно братята и сестрите си. Никога не съм ви лъгал.
— Но как стана така, че се озовахте на Лос Камелос? Това сигурно не е било случайност.
— В Лондон разпитах къде е Рурк. Разбрах, че е бил осъден и обесен за убийство. А в затворническата книга в Нюгейт разбрах, че трупът му е бил предаден на слуга на някоя мадам Бошан. После научих в пристанището, че една мадам Бошан със свита е отплавала за остров на име Лос Камелос. Трябва да ви разкажа и още нещо друго, от което сигурно ще ви олекне на душата. В Лондон натоварих адвокати да проучат най-внимателно обстоятелствата около смъртта на момичето, в чието убийство бе обвинен брат ми. Но във всеки случай още няма отговор.
— Сигурно няма да се забави дълго — каза Шана. — Трябва да се изясни всичко. Рурк никога не е убивал момичето. А и ние не искаме цял живот да се крием. Ще имаме много деца, а те имат нужда от име и дом.
Рурк застана зад жена си и нежно я прегърна.
— Разбира се, че ще имаме много деца! — потвърди той. — И всички трябва да знаят, че те са Бошан.
— Казахте ли вече на баща си за детето? — попита Натаниел Шана.
Шана погали слабите кафяви ръце, които я бяха прегърнали.
— Да, вчера вечерта.
Натаниел кимна доволно.
— Значи и това вече не е тайна.
— Прости ми, сърце мое — каза Рурк. — Аз вече бях съобщил на семейството си радостната вест, преди да дойдете вкъщи. Докато още пътувахте с каретата, аз избързах с коня напред.
— А аз пък си мислех, че Гейбриъл не ви харесва, защото се отнасяше така ужасно с вас — засмя се Шана.
— В началото на всички им беше много трудно да играят такава игра, но присъствието на сър Гейлърд убеди всички, че няма друг изход. Ако го нямаше сър Гейлърд, мама веднага щеше да изплюе камъчето — обясни Рурк. — Тя просто не може да понася лъжи.
— Не беше честно от ваша страна — нацупи се Шана. — Знаете ли, че за малко не ви оставих? Така ядосана бях.
— Щях да ви преследвам — увери я Рурк и зъбите му блеснаха. — Вие носите детето ми, вие откраднахте сърцето ми — никога нямаше да ви оставя да избягате.
— Можете да му вярвате — засмя се Натаниел. — Беше си наумил да извоюва любовта ви — и мисля, че успя.
— Да, успя — сияеше Шана.
— Е, тогава ще е най-добре да ви оставя сами. — На прага Натаниел се обърна още веднъж и с иронична усмивка посочи разбитата врата — Но не е сигурно дали няма да ви безпокоят.
Радост и веселие царяха в големия салон на господарския дом на Бошан.






