ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Когато пуснахме котва на Лос Камелос, Рурк ме намери. Аз му дадох пари, за да може да се откупи, но той не искаше да напусне острова. Сметнах го за луд или за омагьосан от някоя вещица. После ви срещнах вас и тогава вече отчасти можах да го разбера. И с ваше разрешение, мадам, когато разговарях с вас, аз ви изброих съвсем точно братята и сестрите си. Никога не съм ви лъгал.

— Но как стана така, че се озовахте на Лос Камелос? Това сигурно не е било случайност.

— В Лондон разпитах къде е Рурк. Разбрах, че е бил осъден и обесен за убийство. А в затворническата книга в Нюгейт разбрах, че трупът му е бил предаден на слуга на някоя мадам Бошан. После научих в пристанището, че една мадам Бошан със свита е отплавала за остров на име Лос Камелос. Трябва да ви разкажа и още нещо друго, от което сигурно ще ви олекне на душата. В Лондон натоварих адвокати да проучат най-внимателно обстоятелствата около смъртта на момичето, в чието убийство бе обвинен брат ми. Но във всеки случай още няма отговор.

— Сигурно няма да се забави дълго — каза Шана. — Трябва да се изясни всичко. Рурк никога не е убивал момичето. А и ние не искаме цял живот да се крием. Ще имаме много деца, а те имат нужда от име и дом.

Рурк застана зад жена си и нежно я прегърна.

— Разбира се, че ще имаме много деца! — потвърди той. — И всички трябва да знаят, че те са Бошан.

— Казахте ли вече на баща си за детето? — попита Натаниел Шана.

Шана погали слабите кафяви ръце, които я бяха прегърнали.

— Да, вчера вечерта.

Натаниел кимна доволно.

— Значи и това вече не е тайна.

— Прости ми, сърце мое — каза Рурк. — Аз вече бях съобщил на семейството си радостната вест, преди да дойдете вкъщи. Докато още пътувахте с каретата, аз избързах с коня напред.

— А аз пък си мислех, че Гейбриъл не ви харесва, защото се отнасяше така ужасно с вас — засмя се Шана.

— В началото на всички им беше много трудно да играят такава игра, но присъствието на сър Гейлърд убеди всички, че няма друг изход. Ако го нямаше сър Гейлърд, мама веднага щеше да изплюе камъчето — обясни Рурк. — Тя просто не може да понася лъжи.

— Не беше честно от ваша страна — нацупи се Шана. — Знаете ли, че за малко не ви оставих? Така ядосана бях.

— Щях да ви преследвам — увери я Рурк и зъбите му блеснаха. — Вие носите детето ми, вие откраднахте сърцето ми — никога нямаше да ви оставя да избягате.

— Можете да му вярвате — засмя се Натаниел. — Беше си наумил да извоюва любовта ви — и мисля, че успя.

— Да, успя — сияеше Шана.

— Е, тогава ще е най-добре да ви оставя сами. — На прага Натаниел се обърна още веднъж и с иронична усмивка посочи разбитата врата — Но не е сигурно дали няма да ви безпокоят.

Радост и веселие царяха в големия салон на господарския дом на Бошан.