— Веднага напуснете тази стая! Няма да търпя в къщата на тези фини хора, при които сме на гости, да вършите безобразията си!
Читать дальше
— Жено, не заставай между мен и жена ми! — той крещеше вече почти като Орлан Трейхърн и запристъпва заплашително към нея — Марш!
Хергъс го гледаше, без да отмества поглед, с широко отворена уста, после смутена отстъпи встрани и напусна стаята, клатейки глава и бърборейки си под носа.
— Шана! — извика Рурк, все още ядосан. Но тогава бързо осъзна колко обидена се чувстваше тя. — Шана? — каза той по-мило. И накрая съвсем нежно: — Шана, та аз ви обичам.
— Бошан! Бошан! — Тя тупкаше с крак. — Трябваше да се сетя!
— Вчера вечерта се опитах да ви кажа, но вие не искахте да ме слушате.
Тя стоеше пред него със сълзи на очи.
— Значи сега съм мадам Бошан, Бошан от Вирджиния. Не съм вдовица и не съм била никога. Ще бъда майката на един Бошан — и баща ми ще получи всичко, което винаги е искал.
— Да ги вземе дяволът желанията на баща ви! — каза Рурк и я прегърна. — Вие ще имате всичко, което сте си пожелали.
— Още от самото начало сте ме водили за носа — обвини го тя и се възпротиви на прегръдката му. — Ако ми бяхте казали в началото, много неща щяха да са ми спестени.
— Спомняте ли си още, сърце мое, как ми казахте на острова на пиратите, че бихте могли да ме признаете за свой съпруг, ако бях богат и произхождах от семейство с добро име? — попита той. — Но аз исках да ме обичате независимо дали като роб или като Бошан. Ако ви бях казал още тогава, никога нямаше да съм сигурен, че вие обичате просто мъжа, който съм.
— И всичко тук ви принадлежи, нали? Тази стая, цялата долина? Дървената къща и леглото, върху което се любихме? Конете? Дори и Джезабел бе подарък от вас, нали?
— Всичко, което имам, ви дарявам с радост — промълви той.
Шана сбърчи чело, все нови и нови въпроси я връхлитаха.
— А мелниците? — каза тя. — Откъде разбирате толкова от мелници?
Ръката му се прокрадна нагоре по гърба й, той поиска да я притегли към себе си, но тя още се противеше.
— Вече си построих три мелници на Джеймс Ривър, а и една много голяма при Уелс лендин, над Ричмънд.
— А корабът? — недоверчиво търсеше очите му. — Още на шхуната ми се стори странно, че умеете така ловко да боравите с нея…
— Семейството ми притежава шест кораба. — Очите му нежна галеха лицето й. — Самият аз имам два. С шхуната вече стават три.
Шана простена отчаяно.
— Но тогава вие сте богат колкото баща ми!
Той се засмя.
— Съмнявам се. Но мога да ви купя почти всяка рокля, която си пожелаеше.
Шана пламна. Сега прекалено добре си спомни как веднъж му бе натякнала, че той като роб не може да купи дори и една от роклите й.
— И през цялото време тайно сте ми се надсмивали — простена тя.






