— Но колко ли сте страдали, че не можете да използвате богатството си, за да се откупите и да напуснете Лос Камелос.
— Никога не съм се притеснявал за пари и винаги съм ви го казвал. — Той отиде до часовника и за най-голямо учудване на Шана отвори един тайник отстрани, който заемаше цялата му долна част. Оттам Рурк извади няколко пакетчета и две кожени кесии. Чу се солидно дрънчене, когато претегли кесиите в ръце. — Притежавам парите от деня, в който Натаниел стъпи на Лос Камелос. После помолих да ми изпрати часовника, за да имам по-добро скривалище, за да се откупя и да си платя пътя до Вирджиния. По всяко време. Ако не исках да съм с вас, бих могъл да напусна Лос Камелос когато пожелая.
Той се обърна отново към красивата си, непокорна, жена, а ръцете му погалиха златната й коса, преди да се спрат на прелестното й лице.
— Обичам ви, Шана. Искам да споделите с мен живота ми и всичко, което притежавам. Искам да ви построя къща, както някога баща ви е построил за майка ви, както моите родители са построили. И искам да имам деца от вас, деца с тъмна и с руса коса, и заедно с вас искам да ги гледам как растат, огрявани от нашата любов. Имам имение на Джеймс Ривър. Земята е хубава и ще изхранва децата ни. Всичко само чака да ми кажете къде точно искате да построя къщата ни.
Шана изхлипа.
— А аз вече съвсем свикнах с мисълта, че ще живея с вас в дървена къща. — Рурк я притискаше все по-силно към себе си, а тя мърмореше на гърдите му. — Би трябвало да ви скалпирам.
— Не бихте ли искали да се задоволите с дете от мен, мадам? — попита той нежно.
— Капитан — пират — Джон Рурк — Деверъл — Бошан. Как бихте желали да ви наричам? — Шана си избърса сълзите.
— Любими! Годенико, съпруже, мъжо! Баща на вашите деца. Любов на вашия живот? Както и да ме наричате, вие знаете, че това съм аз.
— Татко Бошан? — Шана поклати глава. — Съпруже Бошан? — Тя набърчи нос — Рурк? Любими? — Ръцете й обвиха врата му, устните й се повдигнаха, търсейки неговите.
Читать дальше
Едно учтиво покашляне откъм вратата отново ги смъкна на земята от небето на тяхната любов. Този път, за пръв път, те се обърнаха, без да ги е страх, че са ги пипнали Натаниел стоеше на вратата и се усмихваше.
— Май все преча — засмя се той.
Шана се засмя и се притисна още по-плътно към Рурк.
— Вече не ви моля да сте дискретен, сър. Можете да го съобщите на когото си пожелаете.
Рурк направи знак на брат си да влезе.
— Какво има?
Натаниел си почеса замислено брадата, а кафявите му очи просветнаха весело.
— Страхувам се, че Шана сега ме смята за лъжец, защото премълчах, че имам брат на име Рурк. И тъй като тайната вече не е тайна, бих искал да изясня някои неща.
Шана целуна Натаниел по бузата.
— Простено ви е. Сигурно Рурк ви е заклел да мълчите.
— Така беше — засмя се Натаниел.






