Две влиятелни, богати и предприемчиви семейства от Новия и Стария свят току-що се бяха слели в едно. Сватосването още далеч не бе достигнало връхната си точка, когато към роднините се присъединиха отново двете главни действащи лица. Както Натаниел с тънка усмивка бе намекнал, дори и най-влюбената двойка не намира истинско удоволствие в усамотението, когато спалнята не може да се заключи.
Рурк се насочи направо към Трейхърн, взе ръката на господаря на острова и сложи в нея една продълговата кесия.
— В тази кесия — поясни Рурк — има златни монети, всяка на стойност 50 фунта, тридесет на брой. Цената на моето робство. Хиляда и петстотин фунта.
Преди да продължи, Рурк остави за миг стареца да премери с опитната си ръка на търговец тежестта на кесията.
— А сега ще съм ви много задължен, ако ми върнете обратно документите, не без потвърждаващия подпис, че дългът е изплатен и откупен.
Читать дальше
Трейхърн бръкна във вътрешния джоб на кадифения си жакет и извади един пакет, който подаде неотворен на Рурк.
— Подписът вече е положен, откакто ми върнахте дъщерята у дома.
— Избързали сте, сър — усмихна се Рурк, — защото аз пак ви я взимам.
— По дяволите! — възмути се шеговито Трейхърн. — Това е тежка съдба, да загубя наведнъж единствената си дъщеря и най-ценния си роб.
— Нищо не губите, сър — успокои го Рурк, — никога няма да се отървете от нас. — Той нежно притегли Шана към себе си и я погледна с много обич в очите. — И ако е рекъл господ, ще ви напълним къщата с малки дяволчета.
Старият Джордж Бошан въздъхна облекчено и си свали счупените очила.
— Най-сетне мога да махна това проклето чудо от носа си. Бяха ми забранили под страх от наказание да се показвам без очила, за да не откриете колко много си приличаме с Рурк. Толкова съм щастлив, че истината вече излезе наяве. Сега най-сетне виждам отново ясно света. — Златистите му очи примигнаха, когато взе ръката на Шана в своята. — Синът ми е направил добър избор. Вие сте чест за нашето семейство, Шана.
Гарланд пристъпи малко притеснено, държеше на ръце спящата си дъщеричка.
— Съжалявам, че причиних толкова много безпокойство. Смея да се надявам, че ще ми простите, че се изтърсих ей така.
— Изкушавах се да те натупам — ухили се Рурк кисело. — Но сега от плещите ни падна голяма тежест и следователно би трябвало всъщност да ти благодарим.
— Вие наистина ли сте близначката на Гейбриъл? — попита Шана.
Гарланд се усмихна развеселено.
— Да, но Рурк и аз си приличаме много. Това учудваше много хора. Ние двамата приличаме повече на баща си, докато другите приличат на мама.
Бебето се размърда в ръката на Гарланд и Шана загледа въодушевено как то се прозя и изпъна нежните си крачка.
— Ще ми разрешите ли да го подържа? — попита Шана плахо.






