Тя лежеше тихо, полубудна, полуспяща. И отново се чу лек скърцащ шум. Това бяха клоните на голямото дърво, които шумоляха по стъклото на прозореца. Шана обърна главата си на възглавницата и в сумрака на затъмнената от завесите стая тя позна сянката на мъж, който тъкмо се качваше през перваза на прозореца.
— Рурк? — промърмори тя сънливо. — Какво разигравате?
Сянката се удължи, обърна се; завесите се разделиха, дъхът на Шана секна, от гърлото й напираше вик, който от ужас не можа да издаде. Мъжът тръгна към нея, зловеща насмешка изкривяваше устата му.
— Гейлърд! — каза учудено Шана, страховете й отлетяха, тъпият благородник беше досаден, но не представляваше опасност. Тя го погледна негодуващо. — Какво ви хрумна да се вмъквате в моята стая?
— Е, моя мила Шана — присмя се рицарят, — просто изучавам старателно примера, който вашият съпруг има неблагоразумието да ми даде. Не съм ли поне толкова хубав, колкото него?
— Не сте ми по вкуса — отвърна Шана високомерно. Сетивата й бяха още полуобхванати от съня, но някъде проблясваше вече следа от съзнанието. Сър Гейлърд не присъстваше, когато пристигна Гарланд. Нещо повече — всички драматични събития от последната нощ и тази сутрин се случиха в негово отсъствие — как можеше в такъв случай той да знае за нейния брак? Тука нещо не бе наред и това сега я глождеше, събуди недоверието й и любопитството й.
— Преди да извикам слугите си и да ги накарам да ви изгонят от къщата, ви питам още веднъж, сър — какво търсите тук в стаята ми?
— Удобство, уважаема госпожо! — Той подпря дълга кремъклийка на облегалката на креслото и си кръстоса изпръсканите от тиня ботуши. — Проследих някои събития, които ме накараха да пожелая да си поговорим на четири очи.
Шана стана, оправи кадифената си рокля и обърканата от съня коса, но усещаше воднистите очи, които се бяха втренчили в нея. Тя нахлузи обувките си и хвърли око на часовника върху камината. Току-що бе започнал обедният час, тя значи бе спала само няколко минути. Рурк трябваше да дойде всеки момент, за да оправи вратата.
— Не зная какво има да обсъждаме, сър Гейлърд — рече Шана презрително, докато сгъваше одеялото и го поставяше на края на леглото. Ако този негодник има намерение отново да я ухажва, щеше бързо да го пресече. Тя не изпитваше и най-малкото желание да слуша любовните обяснения.
— Ах, моя чаровна лейди Шана. — Билингсхъм се облегна на креслото, постави върховете на пръстите на ръцете си един срещу други и така направи куличка на корема си. — Ледената царица! Недосегаемата! Съвършената жена! — ехо отекваше в смеха му. — Но не съвсем безупречна. Мила моя, вие сте използвали лъжи и измами и сега идва време да се изкупи вината. Дойде денят, в който е падежът на полицата.






