ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— За какво говорите всъщност?

— Естествено за вашия брак с Рурк. Вие сигурно не искате никой да научи за това?

Шана се слиса.

— Сър, искате да ме изнудвате ли?

— Не съвсем, мадам — поясни той, а погледът му я следваше с незадоволена жажда, когато тя отстъпи малко пред него. Гейлърд се изправи и се насочи с привидно отпуснати крачки между Шана и вратата. Тогава се обърна внезапно и зае едно глупаво положение, което трябваше да му придава превъзходство.

— Не кроя такава подлост — ухили се той. — Необходима ми е вашата подкрепа — а вие имате нещо, за да ми се отплатите. Ако може да убедите Бошан и баща ви, че е много мъдро да инвестират в моята корабостроителница, няма да кажа нищо за брака с това момче Рурк, няма да уведомя и службите, че вашият съпруг е избягал убиец.

— Откъде знаете това?

— Ралстон, този глупак, ми довери тайната си на „Хамстед“, че е закупил един убиец от затвора и че същият е Джон Рурк. Познавам много добре документите по делото на баща ми. Естествено убиецът тогава се е казвал още Рурк Бошан. За мен естествено бе загадка, как се е осъществил бракът ви с този подлец. Доколкото зная, мъжът е бил обесен и когато се представихте за вдовица, се учудих, тъй като от документите на баща ми излизаше, че Рурк Бошан е бил ерген. Така, не бях виждал никога Рурк Бошан, изобщо не ми минаваше през ума, че той и Джон Рурк са едно и също лице — докато мистър Ралстон не ми изясни случая. В затвора се оженихте, нали?

Шана кимна бавно.

— Да предположим, че приема вашето желание — какво възнамерявате да направите?

— Ще замина обратно за Лондон, естествено, и ще си гледам работата.

— В Лондон значи, казвате. — На Шана й просветна. В началото тя искаше да изложи този мъж, но сега реши да задоволи още любопитството си. — Струва ми се, сър, че сте притеснен финансово. И въпреки това водите много разточителен живот. И сте добър приятел на Ралстон. Взехте ли на заем пари от него?

Читать дальше

— И какво от това, мадам? — отвърна той раздразнено. — Какво ви засяга това?

— Естествено нищо. — Шана се усмихна, за да разсее недоверието му, и продължи, като че ли не я засяга нищо. — Само заради това, че притежава един хубав пръстен, че го притежава срещу дължима сума.

— Ах, така ли — рицарят бе облекчен. — Всичките ми скъпоценности и парите ми се намираха в багажа, който бе отплувал предварително за Ричмънд. Поради това взех от Ралстон неколкостотин лири назаем; в Ричмънд му се разплатих. Не е голяма тайна, както виждате.

— А пръстенът? Как го получихте?

Очите му се свиха малко.

— Дадох на един шотландец пари, а пръстена взех като залог.

— Струва ми се, че много пари се дават на заем по света.

— Може и да е така. Но какво ви засяга вас този пръстен, мадам? — в гласа му прозвуча недоверие.

— Съвсем нищо.