ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Интересува ми нещо повече — промени тя веднага темата на разговора. — Как научихте за брака ми с Джон Рурк? Тъй като навярно вие сте този, който го подшушна на Ралстон. На много хора бе известна една или друга част от тайната, но много малко знаеха всичко. Но искам да гадая кой…

Студ пропълзя по жилите й, тя пристъпи към прозореца и дръпна пердетата настрани, ярки слънчеви лъчи нахлуха в стаята.

— Само Питни знаеше всичко — продължи тя. — Да, и Мили. Но в Питни имам пълно доверие, значи може да е само Мили. Бедната Мили… и беше бременна… — Шана отправи очи към Гейлърд. — Рурк не можеше да се ожени за нея и тогава тя, изглежда, се е обърнала към друг… — Тя спря и отвори широко уста, като че с един замах се нареждаше цялата мозайка на картината — в картина на ужаса. — Вие сте бил — задави се тя. — Вие… и Мили! И това момиче сте убили!

Очите на Гейлърд се свиха до малки процепи, а Шана осъзна моментално в каква смъртна опасност се намираше. Трябваше да избяга, иначе нямаше повече спасение. Тя се спусна към вратата. Гейлърд я хвана без усилие, а дългите му кокалести пръсти сграбчиха здраво ръката й. С отвратителна ругатня я издърпа обратно и я захвърли на леглото. Той се изправи огромен пред нея, олюля се над нея, като че всеки момент щеше да падне върху й.

— Да! Мили! — подигра се благородникът. — И не си въобразявайте, че сте прекалено знатна, за да не можете да споделите съдбата й. Дръжте си езика, милейди!

Той извади изпод жилетката си дебел камшик за езда и многозначително удари с него по ръката си. Шана видя дългите синини от камшик по малкото тяло на Мили и раните, които имаше Атила по ноздрите си. И сдържа езика си.

Гейлърд започна да се разхожда насам-натам из стаята, но внимаваше пътят към вратата да не е свободен.

— Да, Мили! Мръсницата безделница! Дъщерята на рибарката! Ха! Забременяла и ме смяташе за добра стръв. Но тук се бе излъгала, о! Охо! На колене ме молеше за милост, кълнеше се, че никога няма да каже думичка. Е, аз се погрижих да бъде така!

На Шана й се повдигна, като си представи Мили, която под жестоките удари на бича бе молила за младия си живот. Това бе луд човек! Той би я убил, без да му трепне окото. Без съмнение жената в Лондон също тежеше на съвестта му, понеже му бе пречила. На Шана й стана ясно, че сега тя стои на пътя на благородника. Тя трябваше да направи нещо, да каже нещо, за да го отклони.

— Баща ми още… — започна тя колебливо.

— Баща ви! — изплю се той. — ЛОРД Трейхърн! — извика той презрително. — Един мъж с най-долен произход! Син на уличен крадец! Измет на крадци! Как мразех да искам пари от него. Към Него! Гешефтаря, който ограбва законното богатство на благородниците, който ограбва къщите и земите на аристократите, понеже възмутителните му искания са неизпълними.