ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Мускетът отхвръкна във въздуха като изпусната стрела и падна, описвайки широка дъга, в храсталака — точно в момента, когато Рурк галопираше на гърба на Атила по завоя.

Кобилата почувства силен удар между ребрата и се изправи на задните си крака, Гейлърд залитна между двата коня и се опитваше да си поеме въздух. Той погледна нагоре и видя огромен сив жребец, с червени очи, издути ноздри, прилепнали уши, устремен към него. Този беснеещ кон бе възседнат от един мъж, който му се стори като всяващ ужас дух на отмъщението.

Гейлърд забрави за пушката си. Железният юмрук на страха обхвана гръбнака му. Той издърпа брутално Шана от кобилата, избута я към хижата, блъсна я вътре. Шана беше все още с вързани ръце, тя се олюля по пода и падна на леглото. Гейлърд скочи веднага след нея в хижата и затръшна вратата. Той тъкмо искаше да грабне тежкото резе, когато цялата врата заедно с пантите и ключалката изскочи от рамката и полетя с трясък върху него.

Рурк бе скочил от коня с краката напред и в отскока му имаше още част от скоростта на галопа. Краката му бяха полуизтръпнали, но той се претърколи през рамо, скокна и бе готов за бой.

— Елате тук, подлецо! — просъска той. — Ако желаете жена ми, ще трябва първо да ме убиете с голи ръце! Този път няма конюшня, която да запалите!

Гейлърд не бе мекушав мъж и сега се бореше за живота си. Той отхвърли тежката врата от себе си, скочи и попипа с ръка за пистолетите си, които вече ги нямаше, защото бяха вън под копитата на конете. Благородникът едва-що бе осъзнал тази загуба, когато Рурк го нападна. В отговор на ругатнята на Рурк от устата на Гейлърд изхвръкна вик на ярост. Сега Билингсхъм най-сетне можеше да влезе в открит двубой с този роб, който му беше трън в очите още от първия момент. С тъп удар двамата мъже сблъскаха гърди в гърди, ръцете се вкопчиха една в друга, изпитвайки силата на противника.

Даже в справедливата си ярост Рурк бе озадачен от силата на противника си. През стиснатите зъби свистеше учестен дъх, жилите се изпъваха докрай. Гейлърд загуби пода под краката си, който се състоеше само от твърдо трамбована пръст. Бе изправен пред избора да отстъпи или да бъде хвърлен по гръб. Той се опита да се свие настрани, но Рурк не го пусна. Двамата паднаха с трясък на пода, вдигна се облак прах и Шана видя само вихър от разкривени ръце и крака.

Треперейки от ужасен страх, Шана повдигна полите си и потърси камата. Ръцете й бяха станали почти безчувствени от въжетата, но въпреки това успя да извади камата от ножницата и да притисне дръжката между коленете си. Незабавно започна да трие въжетата на ръцете си в камата.

Двамата мъже се изправиха на колене. С главата си Рурк блъсна брадичката на противника и вкопчи ръцете си в гърдите му.