ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

В тази мечешка прегръдка гръбнакът на благородника едва не се счупи. Гейлърд изпъшка, но след това се изскубна настрани, бе се измъкнал от хватката. Отново паднаха един върху друг и изчезнаха в облак прах.

Гейлърд затършува с ръце около себе си — и изведнъж хвана едно дълго, твърдо, гладко рендосано дърво. На единия край имаше малко кожа, но той нямаше време да я маха. Изсмя се подигравателно, когато се изтъркаля върху Рурк и му натисна дървото напреки на врата, притискайки го с цялото си тяло. Рурк успя да хване дървото, на врата и раменете му изпъкнаха мускули и жили като такелаж на кораб, когато се бореше с всичката си сила да не го удуши дървото. Едва забележимо дървото се отмести малко и Гейлърд изкрещя разочарован. Коленете на Рурк притискаха стомаха на Гейлърд, това също помогна за намаляване на смъртоносния натиск. Рурк промуши крак под хълбока на рицаря и тогава нанесе удар, смъртният враг се преметна през глава и падна в прахоляка. В този миг Рурк изпусна дръжката, обвивката от кожа падна и тогава Рурк осъзна, че това бе топорът с двойно острие, който той иначе използваше за цепене на дърва.

Шана извика, Гейлърд изкрещя от радост и оправи брадвата в ръката си. Рурк подскочи и хвана една цепеница, точно когато благородникът тръгна към него, замахвайки с топора в кръг. Рурк трябваше да отстъпи крачка по крачка, с хълбока си блъсна масата — нямаше повече път назад.

Читать дальше

С триумфиращ вик на уста Гейлърд замахна с двете ръце. Сърцето на Шана се сви, викът за помощ замря в гърлото й, Рурк се притисна настрана, със заглушителен трясък тежката маса се разцепи на две. Гейлърд се опита да измъкне топора от останките на масата. Рурк му хвърли цепеницата към пищялките и сграбчи нова цепеница. Топорът замахна към долната част на тялото на Рурк, но той можа да отклони ударът с цепеницата и отново топорът полетя към него. Рурк скочи назад, краката му се препънаха в остатъците от масата, той падна на пода.

Ликуващият вик на Гейлърд завърши с мъчителен стон. Той успя да съзре само метален блясък, избягна го, колкото можа, но въпреки това върхът на малката Шанина кама достигна бузата му и той почувства парещо срязване, което разпори месото му до врата.

В кръвожадността си отново бе напълно забравил дамата, която всъщност не беше никаква дама. Ругаейки, Гейлърд замахна и Шана усети как политна във въздуха, а в един далечен ъгъл отхвръкна камата й. Но когато Гейлърд отново замахна с топора, Шана вече бе отново на мястото си, ноктите й се забиха в раменете му. Сега вече Гейлърд разбра, че трябва да се бие не само срещу лъв, но и срещу тигрица. Той я удари силно с костеливия си юмрук, улучи я по брадичката, Шана падна зашеметена на леглото, причерня й пред очите.