ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Шана бе седнала на дънера пред хижата, а Рурк й слагаше студена, влажна кърпа върху наранената буза, когато пред тях спряха конете си Натаниел Бошан и майор Картър. Гейлърд седеше в дъното на грубо одялана пейка, с добре завързани ръце и крака.

Ездачите огледаха картината, която се разкриваше пред погледите им. Старият мистър Джордж посочи разбитата врата и не можа да прикрие смеха си.

— Наистина, сине, имате странно отношение към вратите!

Поставиха Гейлърд на неговия кон, Шана бе вдигната от мъжа си на гърба на Атила, когото възседна и Рурк, за да яздят така по обратния път, жена му пред него, притискайки се в ръцете му. И за нищо на света сега Шана не би разменила мястото си. Но те тъкмо се бяха придвижили малко, когато откъм горската пътека се чу вик и към тях се приближи ездач на кон в най-див галон. Всички спряха учудени, за да видят дали приключението няма да приеме сега нов обрат. Но от горичката се показа кранта в напреднала възраст с такъв разтропан ход, че ти ставаше жал за гръбнака на ездача й. И не можеше да се каже със сигурност дали ездачът или конят пръхтят по-учестено, но наистина и двамата пръхтяха. Естествено Натаниел изпита съчувствие към новодошлия, скочи от жребеца си, за да помогне на изтощения от ездата Трейхърн да слезе. Смеейки се, старият мистър Бошан свали седлото от най-стария и мършав кон от конюшнята си, който в този час си бе заслужил храната, която през последните седем години бе получавал по милост, и оседла за тъста на сина си Джезабел, която с лекия си ход обещаваше на нещастния ездач поне едно поносимо връщане обратно. Старата кобила, която сигурно също бе изтърпяла доста под тежестта на Трейхърн, бе изведена за ремъка на пасището с утешителни думи, където щеше да се възстанови от току-що преживения на старини кошмар.

Читать дальше

Над полето вече се здрачаваше, когато по-голямата част от компанията наближи най-после в добро настроение господарската къща. Правеха се, че не забелязват, че Атила бе останал зад всички други с двойната си тежест. Да, беше много съмнително дали от четирите ръце на двамата ездачи поне една искаше или пък бе в състояние поне от време на време да хваща юздите.

Сър Гейлърд Билингсхъм се радваше отсега нататък на гостоприемството на Бошан от едно не така уютно място. В една плевня имаше малко помещение, отделено с дъски, което се пазеше обичайно за диви, зли бикове и поради това бе подсилено с много здрави талпи. Тук бе подготвен за арестувания благородник доста проветрив подслон с маса и табуретка, с прясно сено и няколко одеяла. И въпреки че израненото му в двубой тяло не се възстановяваше така бързо, то, изглежда, високомерието му не бе изчезнало дори и под ударите на Рурк.