Той почти видя пред себе си търпеливия благ поглед на Джорджиана.
Само преди година той мислеше, че кръвта в жилите му е остаряла и слаба, но сега тя отново пулсираше по-бързо, с вихъра на младостта, когато се замисляше за богатството на новите пазари, които чакаха в колониите работливата ръка на опитен търговец. Все по-силно се надигаше у него желанието да се завърне на световните пазари с куп менителници в джоба и товар търговски стоки на кораба.
Мечтаеше да си проправи път със силни лакти през множеството, да се вслуша в езика на търговците, да чуе песента на наддаването и да усети как сърцето забива по-бързо в онзи напрегнат миг, когато ръкостискането подпечатва един договор. Искаше му се да противопостави опита си на лукавите полуистини на продавачите, да измери собствената си хитрост с бдителността на търговците.
Дори Питни в последно време бе станал неспокоен, говореше често, че иска да напусне острова и да си потърси щастието в Новия свят. Не без основание Орлан Трейхърн предполагаше, че верният другар от толкова съдбовни години се е влюбил в широката земя, която бе опознал по време на пътешествието си, и че сега животът на острова му се струваше тесен и затворен. Преди, докато вървяха заедно към църквата, бяха съзрели кораб и Питни бе слязъл към пристанището, за да го посрещне — и тогава Орлан Трейхърн бе видял в очите му да пламва огънят на авантюризма.
Да, боже мой, това наистина е изкушение
— помисли си Трейхърн сега. —
И при всяко пътуване до колониите бих могъл да виждам внучето си.
Погледът му отново се отправи към картината на Джорджиана.
— И със сигурност бих се връщал отново и отново тук, Джорджиана. Често. И винаги ще пазя свято спомените, чиито семена посяхме някога тук заедно.
Пасторът бе изрекъл последните думи от проповедта си и бе приканил енориашите да се изправят и да изпеят един хорал — когато изведнъж замлъкна и закова безмълвен поглед във входа на църквата. Преди Трейхърн да успее да се обърне, той усети здравата хватка на една ръка на рамото си. Вдигна очи и погледна засмяното лице на Питни.
Трейхърн набърчи чело и направи физиономия, изправяйки се. Но още в същия миг внимателно му бе пъхнато в ръката едно малко вързопче. Той едва успя да разпознае малката главичка, когато на другата му ръка се озова второ вързопче. Очите на Трейхърн местеха поглед от едното към другото, но и в двете той виждаше черна коса и зелени искри в малки, ясни детски очи.
Господарят на острова отвори широко и уста, и очи. Срещу му сияеше Шана.
Читать дальше
— Момче и момиче, татко! — възкликна тя.
— Тази новина не можахме да поверим на никакво писмо! — засмя се Рурк. — А и без това отдавна ви дължахме едно посещение.
Орлан Трейхърн нямаше думи.






