Кажете им да хвърлят цигарите — посочих към мъжагите, насядали около масата за покер. Тъкмо бяха раздали наново картите. Бяха обгърнати от синкав дим.
Дарнъл ги погледна, сетне отново се втренчи в мен. Лицето му беше сурово.
— Малкият, да не искаш да изхвърля приятелчето ти?
— Не — отвърнах и добавих:
— Сър.
— Тогава си затваряй плювалника.
Той отново се обърна към Арни и постави месестите си ръце върху широките си, тлъсти бедра.
— Разпознавам боклуците от пръв поглед и ми се струва, че си точно такъв — заяви той. — Знай, че си на изпитателен срок, малкия. Независимо колко си се изръсил, прецакаш ли ме само веднъж, ще те изхвърля като мръсно псе.
Кръвта ми забуча от ярост и запулсира в главата ми. Вътрешно се молех Арни да каже на гадния шишко да го извади и да си го начука в гадния задник. Естествено, приятелчетата на Дарнъл щяха да се намесят и да завършим прекрасната вечер със зашити глави в спешното отделение на общинската болница. Но може би си заслужаваше да се опита.
Казвах си: „Арни, кажи му да си го начука и да се омитаме оттук! Бъди мъж, не му позволявай да се гаври с теб. Престани да си неудачник, Арни — щом не отстъпи пред майка си, значи можеш да устоиш и на този ухилен тъпанар. Моля те, поне веднъж се стегни.“
Арни дълго мълча с наведена глава, сетне промълви:
— Добре, сър.
Произнесе думите толкова тихо, че едва го чух. Сякаш нечия ръка стискаше гърлото ми.
— Какво каза?
Арни вдигна очи. Лицето му беше мъртвешки бледо, очите му плуваха в сълзи. Не можах да издържа гледката — сърцето ми се свиваше. Извърнах поглед. Мъжагите бяха захвърлили картите и наблюдаваха сцената.
— Казах „да, сър“ — произнесе Арни с треперещ глас. Звучеше така, сякаш току-що бе направил ужасяващо самопризнание. Отново погледнах към колата — този плимут модел ’58, който се мъдреше пред нас, въпреки че мястото му беше в гробището за коли, при ръждясалите брички на Дарнъл, и отново изпитах омраза към него заради онова, което причиняваше на Арни.
— Хайде, изчезвайте — каза Дарнъл. — Вече е затворено.
Арни слепешката се отправи към врата. Навярно щеше да връхлети право върху купчина стари автомобилни гуми, ако не го бях дръпнал за ръкава. Шишкото се запъти към масата в дъното на гаража. Тежко се отпусна на стола и каза нещо на приятелчетата с хрипливия си глас. Мъжагите избухнаха в смях.
— Нищо ми няма, Денис — прошепна Арни, въпреки че не го бях попитал.
Стискаше зъби и дишаше на пресекулки.
— Нищо ми няма, пусни ме. Всичко е наред.
Пуснах ръкава му и се отправихме към врата. Дарнъл извика след нас:
— И да не сте ми довлекли някои хулигани, защото ще ви чупя.
Един от приятелите му се намеси с писклив глас:
— И оставете марихуаната вкъщи.
Арни потръпна и се прегърби. Може да е най-добрият ми приятел, но го мразя, когато се свива така.






