За него любовта беше чужда. В неговите очи всички жени бяха еднакви и служеха на една и съща цел.
— Робърт Рейвдаун пак изпрати един от хората си с предложение за женитба — проговори той в настъпилата тишина. — Имам чувството, че се страхува от смъртта и желае по-скоро да види първия си внук. Дъщеря му трябва да го дари с наследник, иначе смъртта му ще бъде ужасна.
— Да не е болен? — попита с усмивка Рейн.
— Не съм чул такова нещо — отвърна Майлс. — Той просто е полудял от мъка по любимите си синове. Останала му е само тази дъщеря. Аз… казаха ми, че редовно бие жена си, защото не му е родила синове.
Рейн смръщи чело. Той не донасяше мъжете, които се отнасяха жестоко с жените си.
Читать дальше
— Няма ли най-после да му отговориш? — попита настойчиво Майлс, когато Гевин продължи да мълчи.
— Защо не я вземе някой от вас? — попита след малко той и гласът му прозвуча раздразнено. — Повикайте Стивън от Шотландия. А какво ще кажеш за себе си, Рейн? И ти имаш нужда от жена.
— Рейвдаун иска дъщеря му да се омъжи за първородния Аскот — отговори с широка усмивка Рейн. — Иначе с удоволствие щях да свърша тази работа вместо теб.
— Я престанете да се пазарите! — намеси се ядно Майлс. — Ти си на двадесет и седем години, Гевин. Ти си този, който има нужда от жена. Джудит Рейвдаун е богата и ще ти донесе титла. Ще станеш граф. Тя ще помогне на семейството ни да си възвърне поне част от стария блясък.
Лилиан беше загубена за него. Колкото по-бързо свършеше тази работа, толкова по-добре. Трябваше да забрави любовта. Той погледна брат си и изпъна рамене.
— Е, добре, ще се оженя.
Рейн и Майлс въздъхнаха облекчено.
— Накарах пратеника да почака — отговори тихо Майлс. — Надявах се да чуя този отговор.
Той излезе от стаята и Рейн веднага почна да дразни бъдещия жених:
— Чух, че била съвсем мъничка, ей толкова! — Той вдигна ръката си малко над колана. — А зъбите й били конски…
Вятърът проникваше безпрепятствено през широките процепи в стената на старата кула. Намаслена хартия закриваше отворите на прозорчетата, но не задържаше студа.
Лилиан се беше завила презглава с пухеника и й беше топло, макар че беше съвсем гола.
— Господарке! — прошепна Ела и се наведе над постелята й. — Той пристигна.
Лилиан се обърна и примигна сънено.
— Как смееш да ме будиш? — изфуча тя. — За кого говориш?
— Човекът на Рейвдаун. Той…
— Рейвдаун? — Лилиан се изправи като свещ в леглото си. Вече беше съвсем будна. — Дай ми роклята и го доведи тук.
— Тук? — погледна я ужасено Ела. — Не бива да правите това, господарке. Могат да ви чуят.
— Права си — прошепна с отсъстващ вид Лилиан. — Твърде рисковано е. Помогни ми да се облека. Ще се срещна с него под бряста в кухненския двор.






