ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Сега, посред нощ? Не може така…

— Върви, какво чакаш! Кажи му, че идвам веднага! — Лилиан наметна халата си от дебело червено кадифе, подплатен с катеричи кожи. Тя завърза колана около талията си и нахлузи топлите кожени обувки.

Беше минал цял месец след последната й среща с Гевин. Оттогава той не й беше изпратил нито едно писъмце.

Само няколко дни след срещата в гората тя узна, че той е дал съгласие да се ожени за богатата наследница. А сега вестта за голямата сватба се носеше из цялата страна.

Поканени бяха стотици гости. Щеше да се събере цялото благородничество. Колкото повече подробности узнаваше Лилиан, толкова по-силна ставаше ревността й.

Най-голямото й желание беше да седи до жених като Гевин и да наблюдава турнира, организиран в чест на сватбата й. Тя също щеше да се омъжи, но за нейната сватба не се правеха такива приготовления.

Но колкото и да й разказваха за пищните сватбени приготовления, никой не можеше да й каже нищо за невестата. За Джудит Рейвдаун. Преди две седмици Лилиан стигна до идеята, че трябва да подкупи някого от домакинството на Рейвдаун, за да й разкаже как изглежда господарката му. И сега човекът беше тук.

Лилиан усети как сърцето й заби лудо от вълнение. Тя слезе по стълбите и прекоси бързо изоставената и подивяла градина. Тази Джудит сигурно е грозна като костенурка, повтаряше си тя. Непременно е така, защо иначе я крият от снета?

— Моите почитания, милейди — проговори нахално мъжът, като я видя да идва. — Вашата красота може да затъмни дори луната. — Той взе ръката й и я целуна.

Лилиан беше отвратена от държанието му, но той беше единственият, който можеше да й разкаже нещо за Джудит Рейвдаун. А цената, която бе поискал, беше направо безсрамна.

Макар че видът му беше гаден, той се беше проявил като не лош любовник и дори я бе научил на някои нови трикове.

— Има ли нещо ново? — попита нетърпеливо Лилиан и издърпа ръката си. — Видя ли я?

— Не… или поне не отблизо.

— Какво говориш? Видя ли я или не? — Гласът на Лилиан трепереше от гняв.

— Видях я. Но я охраняват много строго и… — Той искаше да спечели благоволението й и знаеше, че трябва да говори истината. Вчера бе видял Джудит Рейвдаун да излиза на езда с няколко от дамите си. Ала не можа да разбере точно коя е богатата наследница.

— Защо я охраняват? Сигурно е много тъпа и дори не я пускат да излиза сама?

Изведнъж мъжът се почувства неловко. Жената пред него беше коварна като змия. Студенината в очите й го плашеше.

Читать дальше

— Носят се разни слухове. Никога не я виждат без придружител. Излиза или с майка си, или с дамите си. Нали са я възпитали за живот в манастира и…

— За манастира ли? — Лилиан усети как напрежението й отслабва.