ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Да вървим! — заповяда остро тя и взе съдчето с врящото масло. Джудит не посмя да възрази, защото съзнаваше, че съперницата й е готова на всичко.

— Качи се по тази стълба! — нареди Лилиан и посочи тясната стълбичка, която се изкачваше на самия връх на кулата. Ниска врата извеждаше на бойницата. Тя изви ръцете на Джудит на гърба и я подкара пред себе си. С другата си ръка опря ножа в тила й.

Само след секунди Алън и Гевин разбиха вратата. Като видяха празната стая, тревогата им се превърна в ужас. Ела се втурна като безумна по тясната стълбичка към върха на кулата…

— Лейди Лилиан! — изплака тя, като видя господарката си.

— Млъкни! — изсъска Лилиан и стисна здраво съперницата си. — Нали каза, че ще ми го върнеш! Той ме мрази!

— Не! — извика Ела и направи крачка към нея. — Лорд Гевин не ви мрази. Той иска да запази жена си жива, защото е негова собственост. Няма друга причина. Хайде, пуснете я и елате при нас. Лорд Гевин ще ви разбере и няма да се сърди.

— Не! — изрева Лилиан. — Я го погледни. Той се отвращава от мен. Гледа ме като прокажена. И всичко това заради тази червенокоса мръсница!

— Пусни я веднага! — нареди властно Гевин.

— Не! — изкрещя Лилиан, притисна Джудит към една бойница и я наведе над пропастта.

Джудит беше смъртнобледа. И беше на края на силите си.

— Прави всичко, каквото ти казва! — нареди й строго Гевин, който беше разбрал, че безумната Лилиан е способна на всичко.

Джудит кимна и пристъпи към ръба на зъбера. Видя близкия комин и се залови за него като удавница. Лилиан избухна в грозен смях.

— Я вижте, страх я е като малко дете! И ти предпочете тези вещица пред мен? Аз съм истинската жена, не тя!

Ела протегна ръце, за да спре Гевин, който пристъпваше бавно към Лилиан.

— Права сте, господарке, само вие сте подходяща за него — заговори успокоително тя. — Слезте долу и лорд Гевин ще ви вземе отново.

— Ти пак ме лъжеш! — изкрещя вбесено Лилиан.

— Не сте права. Никога не съм ви лъгала.

Лилиан се усмихна и чертите й се смекчиха.

— Ти си единственият човек, който някога е бил добър с мен…

Тя се приведе над зъбера и се олюля. Ела се хвърли да я подкрепи, успя да я издърпа от опасното място, но в следващия миг полетя в пропастта. Лилиан падна назад, съдчето с горещото масло се преобърна и се изля върху челото и бузата й. Проехтя пронизителен писък.

Гевин направи огромен скок и улови Джудит, която се беше вкопчила отчаяно в комина. Трябваше да положи огромни усилия, докато отдели вледенените й пръсти от камъка. Стисна я в прегръдката си и чу как сърцето й бие като безумно.

Лилиан пищеше и се гърчеше като змия на пода.

— Какво ми сторихте! — ридаеше тя. — Господи, моята Ела! Вие я убихте! Единствената ми…

— Никой не е виновен за смъртта й — прекъсна я грубо Гевин.