Тази нахалница дори не се изчерви!
Лилиан не се досещаше, че някой може да види гнева й. Ала Рейн не я изпускаше от очи и разбираше много добре какво става в сърцето й.
Той знаеше, че тази малка мръсница има власт над Гевин. Засега големият му брат беше омаян от красотата на жена си. Но какво ли щеше да стане, когато Лилиан отново се изпречеше на пътя му?
Рейн неспокойно местеше поглед между Джудит и Лилиан. Човек може да се възхищава на Лилиан, но няма как да не се влюби в Джудит, заключи облекчено той.
Когато най-после дойде краят на дългата сватбена меса, Гевин улови ръката на невестата си и я поведе по стълбичката към олтара. Двамата коленичиха, за да приемат благословията.
Читать дальше
След това Гевин се изправи и целуна жена си. Видя смайването в златните й очи и се усмихна. Стисна нежно ръката й и я поведе навън.
Под ликуването на гостите той я вдигна на коня й и се метна на своя вран жребец. Двамата поведоха дългото шествие към замъка на Рейвдаун.
Облегната на ръката на съпруга си, Джудит влезе в голямата зала. Погледна килима и си спомни, че само преди няколко часа го беше сметнала за лошо предзнаменование, за пътека към ужасното бъдеще. А сега гледаше в очите на Гевин и съзнаваше, че животът с него обещава да бъде много по-добър от този на майка й.
— Бих дал много да можех да прочета мислите ти — прошепна в ухото й Гевин.
— Тъкмо си мислех, че този брак съвсем няма да бъде толкова лош, колкото очаквах.
За секунди Гевин остана смаян от искреността й, после отметна глава назад и избухна в смях. Джудит не се сети веднага, че отговорът й беше упрек и комплимент едновременно. Една добре възпитана млада лейди никога не би се осмелила да заяви толкова открито, че е съгласна с избрания от баща й съпруг.
Очите на Гевин заблестяха.
— Радвам се да чуя това, скъпа съпруго — прошепна задъхано той.
Двамата трябваше отново да се заемат със задълженията си. Сега беше ред да приемат благопожеланията на гостите, които вече се бяха подредили в дълга редица.
Джудит стоеше до Гевин и се усмихваше на всички, които минаваха покрай нея. Познаваше твърде малко от дамите и господата. Дълги години беше живяла уединено с майка си, без да се интересува от съседите си.
Когато дойде редът на Рейн, Робърт Рейвдаун се намръщи заплашително. Младият мъж прегърна здраво снаха си и я завъртя в кръг.
— Добре дошла в клана Аскот, Джудит! — извика весело той и лицето му засия.
Джудит хареса откритостта и непосредствеността му и отговори с топла усмивка. След него беше Майлс. Тя го познаваше от годежа, когато беше дошъл да замести Гевин. Не й беше убягнало, че през цялото време я наблюдаваше замислено.
И сега погледът му беше дълбок и пронизващ. Джудит хвърли бърз поглед към мъжа си и неволно сравни тримата братя.






