ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Тази нахалница дори не се изчерви!

Лилиан не се досещаше, че някой може да види гнева й. Ала Рейн не я изпускаше от очи и разбираше много добре какво става в сърцето й.

Той знаеше, че тази малка мръсница има власт над Гевин. Засега големият му брат беше омаян от красотата на жена си. Но какво ли щеше да стане, когато Лилиан отново се изпречеше на пътя му?

Рейн неспокойно местеше поглед между Джудит и Лилиан. Човек може да се възхищава на Лилиан, но няма как да не се влюби в Джудит, заключи облекчено той.

Когато най-после дойде краят на дългата сватбена меса, Гевин улови ръката на невестата си и я поведе по стълбичката към олтара. Двамата коленичиха, за да приемат благословията.

Читать дальше

След това Гевин се изправи и целуна жена си. Видя смайването в златните й очи и се усмихна. Стисна нежно ръката й и я поведе навън.

Под ликуването на гостите той я вдигна на коня й и се метна на своя вран жребец. Двамата поведоха дългото шествие към замъка на Рейвдаун.

Облегната на ръката на съпруга си, Джудит влезе в голямата зала. Погледна килима и си спомни, че само преди няколко часа го беше сметнала за лошо предзнаменование, за пътека към ужасното бъдеще. А сега гледаше в очите на Гевин и съзнаваше, че животът с него обещава да бъде много по-добър от този на майка й.

— Бих дал много да можех да прочета мислите ти — прошепна в ухото й Гевин.

— Тъкмо си мислех, че този брак съвсем няма да бъде толкова лош, колкото очаквах.

За секунди Гевин остана смаян от искреността й, после отметна глава назад и избухна в смях. Джудит не се сети веднага, че отговорът й беше упрек и комплимент едновременно. Една добре възпитана млада лейди никога не би се осмелила да заяви толкова открито, че е съгласна с избрания от баща й съпруг.

Очите на Гевин заблестяха.

— Радвам се да чуя това, скъпа съпруго — прошепна задъхано той.

Двамата трябваше отново да се заемат със задълженията си. Сега беше ред да приемат благопожеланията на гостите, които вече се бяха подредили в дълга редица.

Джудит стоеше до Гевин и се усмихваше на всички, които минаваха покрай нея. Познаваше твърде малко от дамите и господата. Дълги години беше живяла уединено с майка си, без да се интересува от съседите си.

Когато дойде редът на Рейн, Робърт Рейвдаун се намръщи заплашително. Младият мъж прегърна здраво снаха си и я завъртя в кръг.

— Добре дошла в клана Аскот, Джудит! — извика весело той и лицето му засия.

Джудит хареса откритостта и непосредствеността му и отговори с топла усмивка. След него беше Майлс. Тя го познаваше от годежа, когато беше дошъл да замести Гевин. Не й беше убягнало, че през цялото време я наблюдаваше замислено.

И сега погледът му беше дълбок и пронизващ. Джудит хвърли бърз поглед към мъжа си и неволно сравни тримата братя.