ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Джудит се усмихна и кимна с достойнство на високопоставените гости, после махна приятелски с ръка на търговците и селяните, на ратаите и слугините. Пътят към църквата приличаше на процесия и имаше за цел да покаже на всички богатството и високото положение на граф Робърт Рейвдаун.

По-късно баща й щеше да разказва с видимо задоволство колко много графове, барони и рицари бяха дошли да почетат с присъствието си сватбата на дъщеря му.

Начело на процесията вървяха свирачите, които с мъка си пробиваха път. Робърт Рейвдаун посрещна тържествено дъщеря си, прегърна я и я качи на великолепен бял жребец. Лицето му грееше в доволна усмивка. Нямаше по-красива девойка от дъщеря му.

Джудит трябваше да язди с дамско седло и се чувстваше доста неудобно, но с нищо не се издаваше. Тя оправи диплите на роклята си и отново се усмихна на присъстващите.

Майка й яздеше след нея, а от двете й страни бяха Рейн и Майлс Аскот. Останалите гости се подредиха според ранга си в процесията.

Музикантите засвириха и шествието потегли бавно и тържествено. Робърт Рейвдаун стискаше здраво юздите на белия жребец и вървеше с отмерени крачки.

Джудит усещаше как безпокойството й се засилва. Мисълта за бъдещия съпруг разкъсваше сърцето й.

Тя седеше на седлото гордо изправена. Погледът й беше устремен към вратата на църквата, пред която бяха застанали две фигури. Свещеникът и мъжът, за когото щяха да я венчаят само след минути.

Гевин не усещаше и най-малко любопитство. Дори напротив. Той се страхуваше от бъдещата си съпруга. Братята му бяха му разказали как изглежда и той очакваше да види пред себе си грозна и дебела мома, на всичкото отгоре доста глупава.

Читать дальше

Той се опитваше да не гледа в посоката, от която идваше процесията. Много скоро обаче ликуващите викове на множеството и музиката го изтръгнаха от нерадостните мисли. Нещо не е наред, каза си той и бързо извърна глава.

Процесията беше съвсем близо до църквата. Гевин впи поглед в момичето на белия кон. Видя блестящата кестенява коса и смаяно се запита коя ли е тази красавица. Господи, та това беше булката!

Младото момиче приличаше на богиня, току-що събудила се за живот. Гевин зяпна от учудване. След миг на лицето му изгря усмивка. Рейн го беше излъгал!

Гевин беше толкова облекчен и щастлив, че не усети как се раздвижи. Старата традиция изискваше младоженецът да чака пред вратата на църквата, докато бащата на невестата я свали от седлото и я отведе нагоре по стълбите, за да я предаде на бъдещия съпруг.

Но Гевин искаше да види момичето отблизо. Без да чува въодушевените викове и дръзките пожелания на множеството, той бутна настрана тъста си и протегна ръце. Пръстите му се сключиха около тънката талия на Джудит и без усилие я вдигнаха от седлото.