ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Отблизо невестата му беше още по-прекрасна. Гевин видя розови устенца, кожа от мляко и кръв, мека като коприна. И едва сдържа вика си, когато се вгледа в очите й.

Той й се усмихна щастливо и тя отговори на усмивката му. Между устните й проблеснаха бели зъбки, по-красиви от перли.

Дивото ликуване на тълпата върна Гевин в действителността. Той сложи Джудит на земята и й подаде ръка. Пръстите му се сключиха около крехката й китка, сякаш искаха да й попречат да избяга.

Зрителите бяха въодушевени от поведението му и изразиха радостта си с бурни викове. Робърт Рейвдаун, който отначало се ядоса на безцеремонността на зетя си, сега се усмихна доволно.

Венчавката се извърши пред вратата на църквата. Всички трябваше да видят какво става. Свещеникът попита Гевин дали иска да вземе за жена Джудит Рейвдаун.

Гевин погледна за миг момичето до себе си и жадно вдъхна аромата на блестящата кестенява коса.

— Да, искам — отговори високо и ясно той.

След това свещеникът попита Джудит, която спокойно беше издържала погледа на бъдещия си съпруг. Тя бе очаквала да види младеж, а сега до нея стоеше мъж, висок и силен като приказен герой, с тъмна коса, широки рамене, облечен изцяло в сиво. На колана му висеше меч в блестяща ножница. Дръжката му беше украсена със скъпоценни камъни.

Под погледа на Гевин тя усети как по гърба й се разлива сладостна топлина. Беше толкова вдълбочена в гледане, че свещеникът трябваше да повтори въпроса си.

Джудит разтърси глава и бузите й пламнаха. От устните й се отрони тихо „Да“. Тя наистина искаше да стане съпруга на Гевин Аскот.

Двамата размениха пръстените си и се заклеха да се обичат, да се почитат и да си бъдат верни до края на живота си.

Джудит беше опиянена от щастие и не забелязваше нищо около себе си.

Някой бутна в ръцете им кошници със сребърни монети и двамата започнаха да загребват с шепи и да ги хвърлят към тълпата. После тръгнаха след свещеника към потъналата в сумрак църква.

Гевин и Джудит заеха почетните места и месата започна. Докато свещеникът произнасяше тържествените молитви, двамата непрекъснато се поглеждаха скришом.

Гостите наблюдаваха доброжелателно младата двойка и всички бяха сигурни, че им предстои дълъг и щастлив живот.

Само една личност не се радваше на младоженците. Лилиан Валенс седеше до бъдещия си съпруг и сърцето й се разкъсваше от омраза. Едмънд Чатауърт беше дебел, ленив мъж. Пълна противоположност на стегнатия, силен Гевин. Тя не можеше да си представи как ще го допусне в леглото си… Няма да позволя на Гевин да ме забрави, закле се ядно Лилиан. Тази малка вещица с червени коси няма да ми го отнеме.

Като видя как Гевин взе ръцете на жена си и ги целуна, тя стисна юмруци в безпомощна ярост.