Отблизо невестата му беше още по-прекрасна. Гевин видя розови устенца, кожа от мляко и кръв, мека като коприна. И едва сдържа вика си, когато се вгледа в очите й.
Той й се усмихна щастливо и тя отговори на усмивката му. Между устните й проблеснаха бели зъбки, по-красиви от перли.
Дивото ликуване на тълпата върна Гевин в действителността. Той сложи Джудит на земята и й подаде ръка. Пръстите му се сключиха около крехката й китка, сякаш искаха да й попречат да избяга.
Зрителите бяха въодушевени от поведението му и изразиха радостта си с бурни викове. Робърт Рейвдаун, който отначало се ядоса на безцеремонността на зетя си, сега се усмихна доволно.
Венчавката се извърши пред вратата на църквата. Всички трябваше да видят какво става. Свещеникът попита Гевин дали иска да вземе за жена Джудит Рейвдаун.
Гевин погледна за миг момичето до себе си и жадно вдъхна аромата на блестящата кестенява коса.
— Да, искам — отговори високо и ясно той.
След това свещеникът попита Джудит, която спокойно беше издържала погледа на бъдещия си съпруг. Тя бе очаквала да види младеж, а сега до нея стоеше мъж, висок и силен като приказен герой, с тъмна коса, широки рамене, облечен изцяло в сиво. На колана му висеше меч в блестяща ножница. Дръжката му беше украсена със скъпоценни камъни.
Под погледа на Гевин тя усети как по гърба й се разлива сладостна топлина. Беше толкова вдълбочена в гледане, че свещеникът трябваше да повтори въпроса си.
Джудит разтърси глава и бузите й пламнаха. От устните й се отрони тихо „Да“. Тя наистина искаше да стане съпруга на Гевин Аскот.
Двамата размениха пръстените си и се заклеха да се обичат, да се почитат и да си бъдат верни до края на живота си.
Джудит беше опиянена от щастие и не забелязваше нищо около себе си.
Някой бутна в ръцете им кошници със сребърни монети и двамата започнаха да загребват с шепи и да ги хвърлят към тълпата. После тръгнаха след свещеника към потъналата в сумрак църква.
Гевин и Джудит заеха почетните места и месата започна. Докато свещеникът произнасяше тържествените молитви, двамата непрекъснато се поглеждаха скришом.
Гостите наблюдаваха доброжелателно младата двойка и всички бяха сигурни, че им предстои дълъг и щастлив живот.
Само една личност не се радваше на младоженците. Лилиан Валенс седеше до бъдещия си съпруг и сърцето й се разкъсваше от омраза. Едмънд Чатауърт беше дебел, ленив мъж. Пълна противоположност на стегнатия, силен Гевин. Тя не можеше да си представи как ще го допусне в леглото си… Няма да позволя на Гевин да ме забрави, закле се ядно Лилиан. Тази малка вещица с червени коси няма да ми го отнеме.
Като видя как Гевин взе ръцете на жена си и ги целуна, тя стисна юмруци в безпомощна ярост.






