ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Не вярвам, че всички мъже са такива.

— Тогава и на теб предстои нещастен живот, какъвто аз имам зад гърба си. Ако в младите си години не бях толкова доверчива, сега животът ми щеше да бъде друг. Въобразявах си, че обичам баща ти. Даже му признах чувствата си. И какво направи той? Изсмя ми се. Знаеш ли какво означава да обичаш един мъж и той да ти се изсмее в лицето?

— Много мъже обичат жените си — отвърна тихо Джудит. Не можеше да повярва в думите на майка си.

— За каква любов говориш? Мъжете искат жените само за леглото. И когато им се наситят, се влюбват в друга. Жената има власт над мъжа само когато представлява новост за него или когато тялото й го привлича особено силно. Не вярвам, че това може да се нарече любов.

Джудит се изправи и обърна гръб на майка си.

— Не всички мъже са като татко. Гевин е… — Тя млъкна.

Хелън изпита тревога за детето си. Изправи се с мъка и обърна Джудит към себе си.

— Само не ми казвай, че си се влюбила в него! О, Господи, Джудит, нима живя седемнадесет години в тази къща, без да научиш нищо? Някога и баща ти беше като Гевин, колкото и да ти е трудно да го повярваш. Аз бях красива и той се гордееше с мен. Как мислиш, защо ти казвам всичко това в деня на сватбата ти? Ти си единственото ми дете. Исках да отидеш в манастир, за да ти спестя горчивините, които трябваше да изживея аз. Трябва още от самото начало да му покажеш, че няма да се покориш. Никога не показвай страх. Когато жената се страхува, мъжът се чувства силен и демонстрира превъзходството си. Ако от самото начало поставиш изискванията си, той ще те изслуша с внимание. Ако не го направиш, после ще бъде много късно. Има много други жени и…

— Не! — изкрещя Джудит.

Хелън я погледна тъжно. Разбра, че не може да предпази дъщеря си от мъката, която я чакаше.

— Трябва да се върна при гостите — проговори уморено тя. — Ще дойдеш ли с мен?

Джудит поклати глава.

— Искам да остана още малко сама.

Хелън се запъти към тясната портичка в стената. Крачките й бяха уморени и тежки. Съзнаваше, че не може да направи нищо повече за дъщеря си.

Читать дальше

Джудит приседна отново на пейката. Гевин не беше като мъжете, за които говореше майка й. Тя беше убедена в това. На лицето й изгря замечтана усмивка. Целувките му бяха толкова прекрасни.

Тихото скърцане на портичката я изтръгна от мечтанията. В градината влезе млада, стройна жена. Джудит я позна веднага, защото дрехата й беше твърде ярка и привличаше вниманието. Много мъжки погледи я следваха с любопитство.

Скрита зад люляковите храсти, Джудит наблюдаваше внимателно Лилиан Валенс. Тя беше красива, в това нямаше съмнение. Отблизо обаче се виждаха множество малки слабости. Устата беше корава и жестока, очите бяха студени като лед.

Джудит чу и други стъпки и видя приближаващия мъж.