Ядоса се, че дъждът му попречи да я целуне, а когато видя, че месото е прегоряло, изля гнева си върху Джудит.
— И това ми било готвачка! — изрева ядно той.
Джудит го изгледа учудено, после кокетно изкриви глава и прошепна с премрежени очи:
— Мисля, че шия по-добре, отколкото готвя…
В първия миг Гевин я изгледа мрачно, после избухна в луд смях.
— Добър отговор. — Погледна сипещия се дъжд и заяви: — Трябва да се погрижа за коня си. Я кажи, къде е кобилата ти? Не те ли е грижа какво е станало с бедното животно?
— Аз… — Джудит беше толкова изненадана от внезапната промяна в настроението му, че само поклати глава. Допреди малко я обвиняваше, че мени настроенията си твърде често, а какво правеше самият той?
Преди да успее да каже нещо, в гората отекнаха викове.
— Лорд Гевин! Лейди Джудит! — Чу се тропот на копита.
Гевин отново изруга. Проклятие, беше забравил хората си! Тази малка вещица го беше омагьосала. Никога преди не беше забравял, че е длъжен да се погрижи първо за рицарите си. Одо и Джон трябваше да яздят под дъжда и сигурно умираха от глад. Въздъхна недоволно и се примири с неизбежното. Много му се искаше да прекара един любовен час с Джудит, но не можеше да забрави, че носи отговорност за хората си.
На следващата сутрин Гевин се събуди рано след дълъг, освежителен сън. Беше сънувал чудни неща и в почти всички сънища Джудит бе лежала в обятията му.
Той скочи от леглото и се облече бързо. Беше крайно време да завладее опърничавата си съпруга. Не само тя, той също не можеше да издържа повече. Откъсна една роза от градината и се запъти с бързи крачки към брачната спалня.
Читать дальше
Отвори тихо вратата и видя, че Джудит още не се е събудила. Промъкна се тихо до леглото, сложи розата върху възглавницата до главата й и нежно приглади назад една непокорна къдрица, която беше паднала на челото на жена му.
Лицето й беше зачервено от съня, кожата й беше толкова топла и мека… Това го предизвика да продължи с нежностите, докато Джудит отвори очи.
— Сигурно сънувам… — прошепна едва чуто тя.
Гевин я прегърна и я притисна до себе си.
— Не сънуваш. Аз съм тук, при теб. — Ръката му се плъзна под завивката и намери гърдите й. Знаеше, че не е честно да се възползва от състоянието й, но копнееше да притежава тази жена.
— Джудит, сладката ми Джудит — зашепна дрезгаво той и усети как тялото й се устреми към неговото.
Както винаги, когато Гевин беше мил с нея, Джудит се почувства слаба и безволна. Тялото й копнееше за него и тя не можа да устои, макар че до вчера се кълнеше да не го забелязва.
— Господарке! — Джоан се втурна забързано в стаята. Видя Гевин и спря като закована. — Прощавайте, не знаех, че сте тук. Ала вече е късно и в залата чакат хора.






