Джудит го погледна любопитно, но той побърза да се обърне настрана.
— Затвори очи! — заповяда строго той и Джудит се подчини. От полите му се изсипа цяла купчина цветя. — След като не можеш да отидеш на полянката, цветята дойдоха при теб — обяви тържествено той.
Джудит погледна с възхищение прекрасните цветове, после вдигна глава към мъжа си. Очите й сияеха.
— Благодаря ти! Изненадата беше наистина прекрасна.
Гевин приседна до нея в тревата.
— Ще ми изпълниш ли една молба? — попита нежно той. — Искам да чуя как произнасяш името ми.
В първия миг Джудит го погледна със страх. После лицето й просветля.
— Гевин — прошепна нежно тя, — много ти благодаря за цветята.
Мъжът въздъхна щастливо и се излегна в тревата.
— Звучи прекрасно — промърмори като на себе си той.
Джудит се обърна настрана и се зае да плете венец.
Гевин лежа дълго с чувството, че никога не е прекарвал такъв прекрасен, спокоен ден. После с усмивка си каза, че Джудит е свалила от гърба му тежкия товар на управлението и сега може спокойно да си лежи в тревата и да се наслаждава на слънцето.
Той се вслушваше мързеливо в бръмченето на пчелите и се взираше като замаян в копринените коси на жена си.
— Наистина ли ми се разсърди заради Саймън? — попита внезапно Джудит.
Гевин я погледна смаяно. В този момент му беше трудно да си спомни кой е Саймън. После на устните му заигра усмивка.
— Не, разбира се, че не. Само че не ми хареса дето ти се сети за нещо, за което аз отдавна трябваше да съм помислил. А и не съм сигурен, че новата примамка е толкова добра.
Джудит се обърна и го погледна сърдито.
— Саймън е много доволен от предложението ми. И съм сигурна, че сега соколите… — Тя видя засмените му очи и млъкна. — Ти ми се присмиваш!
— Аз? Аз съм невинен като бебе.
Джудит откъсна снопче трева и я запрати към лицето му.
— Невъзможен човек! — извика през смях тя и скри лице в ръцете си.
Гевин посегна към нея и я задържа въпреки протестите й.
— Ти си невъзможна жена — заговори той и гласът му подрезгавя от страст. — Първо ме проклинаш, после ме предизвикваш като опитна прелъстителка. Никога не съм срещал жена като теб. Вместо да си седиш кротко вкъщи и да шиеш, ти укротяваш диви коне. Яздиш като мъж, а след миг те намирам на дървото трепереща от страх. Променяш се от минута на минута.
Пръстите му милваха слепоочията й. След малко се приведе напред и докосна нежно устните й, стоплени от слънцето и невероятно сладки.
В този момент ги изненада пролетният дъжд. Никой не беше забелязал, че черен облак е закрил слънцето.
— По дяволите! — изкрещя Гевин и скочи като ужилен. — Тичай към скалата!
Припомни си ранения й крак, грабна я на ръце и я понесе към надвисналата скала, където пращеше огънят.






