ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Чак на едва сутринта слугините видели, че ме няма, и тръгнали да ме търсят. Бавачката вдигнала тревога. Намерили ме чак към обед. Сигурно съм била полупримряла от страх, че не съм смеела да извикам, затова никой не ме е забелязал.

Гевин продължаваше да милва косата й. При мисълта, че един баща може да се отнесе така жестоко с малкото си момиченце, по гърба му пробягаха студени тръпки. Джудит е прекарала на стената цяла нощ. Нищо чудно, че оттогава изпитваше паника от височината.

Той я улови за раменете и я отдалечи от себе си.

— Сега си на сигурно място.

Джудит се усмихна.

— Ти беше добър с мен. Благодаря ти.

Гевин изпитваше дълбоко съчувствие. Животът сигурно е бил немилостив към нея, след като му благодареше за такива дреболии.

— Ти не познаваш нашата ловна гора. Искаш ли да останем още малко тук? — попита меко той.

— Чака ме работа — възрази плахо Джудит.

— Да върви по дяволите работата! Полагат ти се и малко забавления, не мислиш ли?

— Не знам как да се забавлявам — призна тихо тя.

— Аз ще те науча. Ще събираме цветя и ще гледаме птиците. — Той го каза толкова сериозно, че Джудит се засмя.

Смехът й прозвуча толкова весело, че Гевин се учуди. Беше завладян от усмивката й.

— Ела с мен — засмя се той и я изправи на крака. — Наблизо има полянка с прекрасни цветя.

Джудит стъпи на десния си крак и залитна. От вниманието на Гевин не убягна, че лицето й се разкриви от болка. Забеляза и как тя здраво стисна зъби.

— Ранена ли си? — попита разтревожено той и побърза да я подкрепи. — Ще сложим крака ти в студена вода. Така няма да се подуе.

Той я вдигна на ръце и я понесе към потока. Отначало тя се възпротиви, но после облегна глава на рамото му и се остави да я носи.

След малко Гевин я остави на брега и предпазливо събу обувката й.

— Сега свали чорапа — рече той и се усмихна. Проследи с удоволствие как тя вдигна грациозно полата си и развърза копринената връзка. — Ако имаш нужда от помощ, аз съм на разположение.

Джудит свали сама копринения чорап, без да го погледне. После безмълвно позволи на Гевин да охлади крака й. Това ли беше мъжът, когото се бе научила да мрази? Днес не можеше да го познае.

— Вече съм по-добре — прошепна тя. — Болката отслабна.

Силен порив на вятъра разроши косата й и Гевин побърза да я приглади назад.

— Искаш ли да си запалим огън и да опечем малко глиганско месо? — попита той.

— Великолепна идея! — отговори въодушевено Джудит.

Гевин я вдигна отново на ръце и прецапа с нея потока. Остави я в тревата и се запъти към една надвиснала скала, за да приготви огнище. После изчезна за малко и се върна с наръч съчки и голямо парче месо.

Читать дальше

Наряза го на парченца и ги наниза на дървени шишове. Когато всичко беше готово и огънят пращеше весело, той изчезна отново и се върна, скрил нещо в полите на жакета си.