ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Е, добре, такива са мъжете — безизразно каза Ким, както белеше картофа. — Той те харесва повече, защото си толкова вълнуваща. Около теб се случват всевъзможни неща. Сигурна съм, че Стивън се удави, защото искаше да се изтъкне пред теб. Джъстин се влюби в теб, а после Уесли реши, че си по-интересна от мен. И ти наистина си, Лея. Единственото интересно нещо, което върша, е да припадам, а съпругът ми изобщо не го харесва. Така че разбираш, наистина грешката е твоя. Имаш ли намерение да задържиш Уесли, или някой ден ще ми позволиш да си го върна?

— Кимбърли — бавно каза Лея — ти говориш за разтрогването на два брака. Това не може да стане толкова лесно.

— Не знам. Приятелят на Уесли Клей е бил женен за Никол, после за някоя друга, после пак за Никол. Аз наистина не харесвам Джон кой знае колко много.

— Тогава защо се омъжи за него?

Тя спря да бели картофа.

— Това беше най-странното нещо, аз престанах да се чувствам красива. Знам, че е глупаво, но се чувствах грозна. Тогава Джон ме помоли да се оженя за него. Това ме накара да се почувствам хубава и се съгласих. Аз не осъзнавах, че мъжете могат да бъдат толкова различни. Уесли винаги е бил мил с мен.

— Джон е лош, защото те кара да работиш и да вършиш разни неща в леглото?

Лея беше почти сготвила яденето, а Ким продължаваше да бели същия картоф.

— Малко или много — каза Ким.

Преди да успее да продължи, гъските вдигнаха врява. Вратата се отвори. Влезе Уесли, следван от Оливър и близнаците Макалистър.

— Мисля, че забравих да ти кажа, че работниците също закусват с нас. Те са на работа вече от няколко часа.

Лея имаше време единствено да поклати глава, преди да започне да хвърля още яйца и шунка в тиганите.

Кимбърли се държеше сякаш всички мъже са дошли да я видят. Ласкаеше се, че близнаците флиртуват с нея и мило се оплака на Оливър, че брат му Джъстин не е любезен с нея.

— О, беше много хубаво — измърка Ким, когато остана отново сама с Лея. — В моята къща никога не е толкова хубаво. Лея, Джон ще отсъства цял ден. Може ли да остана с теб? Ще ти помогна, а по-късно ти ще се погрижиш косата ми да стане хубава и лъскава като твоята.

Читать дальше

Лея знаеше, че Ким ще й досажда цял ден, но не й даваше сърце да й откаже.

— Можеш да останеш.

За отплата тя я прегърна.

— Благодаря ти много. Толкова е хубаво, че имам приятелка.

Те прекараха заедно целия ден. Ким непрекъснато бъбреше и разказваше за предишния си живот, изпълнен с танци и красиви млади мъже. Мудно вършеше работата, която Лея й възлагаше. Не се оплака повече от това, че Лея й е

„отнела“

Уесли и не спомена повече за съпруга си Джон.

Учудващото беше, че Ким се оказа добра компания. Бавно вършеше нещата, но след като разбере как и какво трябва да направи, проявяваше достатъчно желание.