ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

След обяда се смяха много, докато Лея миеше гъстата й руса коса.

Привечер Кимбърли си тръгна със сълзи на очи.

— Нито една друга жена не е била толкова мила с мен — проплака тя. — Всички бяха като Рийган, нелюбезни и лоши.

Лея мълчеше. Приемаше комплимента и не се опитваше да обяснява защо жените изобщо не харесват Ким. Може би това беше заради начина, по който тя се отнасяше с жените — с абсолютно пренебрежение, сякаш те изобщо не съществуват.

— Ела отново, моля те — каза искрено тя. — Прекарах чудесно.

На вечеря Уесли спокойно съобщи, че на другата сутрин Лея, Бъд и Кал ще го придружат до Суитбрайър. По лицата на тримата се изписа страх.

— Това е малък тих град — каза Уесли с недоволство. — Нищо няма да ви нарани. Единственото, което хората знаят за планините, е чутото от разказите на Ейб. Нито Джъстин, нито Оливър, нито Джон са казали нещо. Следователно вие сте в безопасност.

— А жената по която Ревис стреля? — тихо попита Лея. — Той обясни на всички коя съм и къде живея. Тук прекарах един спокоен ден. Това няма да продължи, ако отида в града.

— Това е абсурдно, Лея! — избухна той и стисна зъби. — А вие двамата?

Бъд погледна Кал.

— Ние ще останем тук с Лея — каза тихо Кал.

— По дяволите всички вие — изкрещя Уес, скочи и събори стола. — Няма да живея със страхливци. Вие ще дойдете с мен, дори ако трябва да ви влача след себе си.

Никой не се засмя на намерението на Уес да се опита да влачи Бъд или Кал. Тримата гледаха в чашите си с кафе и кимаха.

— Така е по-добре — каза Уес. — Отивам да нагледам кравите.

Той излезе, очевидно все още ядосан.

— Ние не харесвахме Ревис, но харесвахме да стоим настрана от хората. Хората се страхуват от нас.

Лея не искаше да мисли за всичко, което можеше да се случи на сутринта. Уесли можеше да причини неприятности на този мъж, Девън Макалистър, за който Ревис каза, че е Танцьора. Хората можеше да се присмеят на Бъд и Кал и да наранят чувствата им. А тя… Не й се мислеше за това, какво може да й се случи.

Тя повдигна глава и погледна Бъд и Кал. Беше свикнала да ги вижда с разголени гърди, наметнати с кожи. Може би ако носеха ризи, хората нямаше да им се смеят.

— Искате ли да имате ризи?

— Не ни подхождат такива дрехи — отговори Бъд.

— Разбира се — каза Лея, стана и огледа кухнята, която трябваше да почисти. — Ако довечера ми помогнете, аз ще ви ушия ризи. Мисля да успея до утре сутринта.

Бавно започна да им обяснява какво смята да направи. Очите им грейнаха от удоволствие.

— Мислите ли, че можете да измиете чиниите без да ги счупите?

Бъд възмутено я изгледа.

— Ние сме лекували счупени крачета на червеношийки. Можем да измием чиниите ти.

Когато Уесли се върна, видя Бъд и Кал да се занимават с женските работи, а Лея да реже огромни парчета тежък син памучен плат.