ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Той разбра, че нещо се е случило и с усмивка попита може ли да помогне.

Лея не си легна до три часа сутринта. Ризите бяха ушити. Оставаха само илиците. Но момчетата можеха да ги облекат така поне за един ден. Пропълзя уморено към леглото. Уесли я прегърна сънено.

— Всичко ли свърши — попита той. Тя кимна с глава и се прозя.

— Следващия път, когато решиш да осиновиш някого, гледай да е по-малък от тези двамата. Трябва да работя допълнително по три часа всеки ден, за да ги изхранвам. Не можеш ли да осиновяваш бездомни котки вместо великани?

Лея не го слушаше. Беше почти заспала. С усмивка той я притисна по-близо до себе си и отново заспа.

Утрото настъпи твърде рано за Лея. Беше толкова нервна, че счупи едното яйце направо в огъня. Беше забравила да сложи тигана. Бъд и Кал дойдоха за закуска. Те също бяха толкова изнервени и изплашени, че изядоха само по четири свински пържоли, шест яйца, по половин хляб, три пържени ябълки и по яребица. Това беше много оскъдна закуска.

— Надявам се да не припаднете от глад днес — каза Уесли, докато Лея прибираше масата.

Читать дальше

Никой не му отговори. Оливър, Корд и Слейд се върнаха на работа, а Уесли приготви храна за обяд. Той беше решен да прекара целия ден в Суитбрайър и да покаже и на тримата, че положението не е толкова лошо, колкото изглежда.

Лея и Уес седнаха отпред на фургона. Бъд и Кал седяха сковано отзад. Лицата им бяха навъсени и мрачни.

Суитбрайър не беше голям град. Няколко къщи, конюшня, смесен магазин, дамска конфекция, ковачница и още няколко магазинчета тук-там. Нямаше от какво да се плашат. Но хората винаги оглеждат новодошлите.

— Те ни гледат — прошепна Лея.

— Разбира се, че ни гледат — сряза я Уес. — Никога не са ни виждали преди това.

Когато слязоха от фургона, една жена около петдесетте се приближи. Лея отстъпи, но Уесли я бутна напред.

— Ти трябва да си Лея Станфорд — усмихна се жената. — Ейб много ми е разказвал за теб.

— Ейб? — глупаво попита Лея.

— Аз съм Уилма Тъкър. Може би не си чувала, но дъщеря ми Карълайн е сгодена за брат ти. Ще станем едно семейство. Синът ми Джеси сега е сенатор — каза тя гордо. — Ще си дойде за сватбата, Флоид и аз наистина се гордеем с брат ти, а ти изобщо не приличаш на него.

Лея се разсмя и си отдъхна.

— Не съм виждала брат си от известно време. Уесли ми каза за сватбата. Ще ми позволите ли да ви представя моите приятели?

Бъд и Кал все още седяха на ръба на фургона. Лея им направи знак да слязат.

— Боже господи — възкликна Уилма — колко са големи и хубави.

— Това са Бъд и Кал… — Лея нямаше представа каква е фамилията им.

Когато ги погледна, те се усмихваха на Уилма. Очевидно я харесаха. Тя не се страхуваше от тях.

— Харън, госпожо — каза меко Кал. Уилма се усмихна.

— О, да, вие купихте земя близо до имението на Уесли. Ейб казваше… о, ето дъщеря ми.