ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Имаше хора, които са в Суитбрайър само от година-две, но светлината в очите на Линет бе специално за родителите и децата, които живееха в града от дълги години. За Лея беше невъзможно да съхрани в паметта си всички тези имена и физиономии. Тя се запозна с Нети и Максуел Роуир, чиято най-малка дъщеря Вайда беше учителка в града, а най-голямата им дъщеря Ребека беше женена за Джеси Тъкър, щатския сенатор.

— Изглежда всички се гордеете с Джеси Тъкър? — каза тя. Линет се усмихна.

— Без значение какво прави, Джеси винаги може да вдъхне гордост у хората около себе си. Колко души от семейство Старк познаваш?

— Няколко — разсмя се Лея. — А те колко са?

— Ами всяка година идват нови. Гейлън-младши миналата година отиде да учи в Бостън. Той е много умен млад мъж. Надяваме се един ден да стане губернатор, дори президент.

Разхождаха се из града. Спираха се, запознаваха се с хората. Лея разбра, че хората тук са особено сплотени. Във Вирджиния, независимо колко пъти си бе повтаряла, че вече е Станфорд, все още се считаше за една Саймънс. Блатото като че я дърпаше към себе си. А Рийган и Никол, въпреки цялата си доброта, винаги изглеждаха сякаш са създадени в един друг, много далечен на Лея свят.

В този малък град всички хора бляха облечени в дрехи от домашно тъкана вълна. Повечето от тях бяха закърпени. Почувства, че това е мястото, на което принадлежи. Въпреки обвиненията на Уесли, че е искала плантацията Станфорд, тя никога не беше мечтала да бъде богата. Мечтите й бяха за това да бъде осигурена и в безопасност, искаше място, където да бъде сигурна, че няма да бъде пребивана от бой. Плантацията Станфорд беше безопасно място за нея, но крехките сервизи и копринените дрехи постоянно я притесняваха. Страхуваше се да не скъса или счупи нещо. Обноските, които трябваше да усвои и всичко друго, съвсем естествено за Рийган и Никол, я изнервяше.

Този град беше безопасно място. Тук можеше човек да се държи съвсем естествено. Тя се чувстваше добре в тази среда. Повечето от хората сливаха думите докато приказваха. Говорът им се различаваше от това, на което я беше учила Никол. А всички уроци на приятелката й бяха много трудни за Лея. Линет, въпреки обикновената си памучна рокля, имаше вид на дама. Напомняше й за Никол.

Джорджина скоро преодоля срама си. Видя една възрастна жена с два близначета и се затича към тях.

— Това е Естер, майката на Джъстин и Оливър — в гласът на Линет прозвуча известна тъга. — Доул почти я изтощи. Родила е много деца. Близначките са й внучки. Майка им Лизи умря при раждането.

Лея беше представена на Естер Старк и на шестгодишните близначки. Линет я поведе към магазина на Макалистър.

— Магазинът се разрасна последните няколко години. Сега аз се занимавам със счетоводството. Девън има повече свободно време.