Имаше хора, които са в Суитбрайър само от година-две, но светлината в очите на Линет бе специално за родителите и децата, които живееха в града от дълги години. За Лея беше невъзможно да съхрани в паметта си всички тези имена и физиономии. Тя се запозна с Нети и Максуел Роуир, чиято най-малка дъщеря Вайда беше учителка в града, а най-голямата им дъщеря Ребека беше женена за Джеси Тъкър, щатския сенатор.
— Изглежда всички се гордеете с Джеси Тъкър? — каза тя. Линет се усмихна.
— Без значение какво прави, Джеси винаги може да вдъхне гордост у хората около себе си. Колко души от семейство Старк познаваш?
— Няколко — разсмя се Лея. — А те колко са?
— Ами всяка година идват нови. Гейлън-младши миналата година отиде да учи в Бостън. Той е много умен млад мъж. Надяваме се един ден да стане губернатор, дори президент.
Разхождаха се из града. Спираха се, запознаваха се с хората. Лея разбра, че хората тук са особено сплотени. Във Вирджиния, независимо колко пъти си бе повтаряла, че вече е Станфорд, все още се считаше за една Саймънс. Блатото като че я дърпаше към себе си. А Рийган и Никол, въпреки цялата си доброта, винаги изглеждаха сякаш са създадени в един друг, много далечен на Лея свят.
В този малък град всички хора бляха облечени в дрехи от домашно тъкана вълна. Повечето от тях бяха закърпени. Почувства, че това е мястото, на което принадлежи. Въпреки обвиненията на Уесли, че е искала плантацията Станфорд, тя никога не беше мечтала да бъде богата. Мечтите й бяха за това да бъде осигурена и в безопасност, искаше място, където да бъде сигурна, че няма да бъде пребивана от бой. Плантацията Станфорд беше безопасно място за нея, но крехките сервизи и копринените дрехи постоянно я притесняваха. Страхуваше се да не скъса или счупи нещо. Обноските, които трябваше да усвои и всичко друго, съвсем естествено за Рийган и Никол, я изнервяше.
Този град беше безопасно място. Тук можеше човек да се държи съвсем естествено. Тя се чувстваше добре в тази среда. Повечето от хората сливаха думите докато приказваха. Говорът им се различаваше от това, на което я беше учила Никол. А всички уроци на приятелката й бяха много трудни за Лея. Линет, въпреки обикновената си памучна рокля, имаше вид на дама. Напомняше й за Никол.
Джорджина скоро преодоля срама си. Видя една възрастна жена с два близначета и се затича към тях.
— Това е Естер, майката на Джъстин и Оливър — в гласът на Линет прозвуча известна тъга. — Доул почти я изтощи. Родила е много деца. Близначките са й внучки. Майка им Лизи умря при раждането.
Лея беше представена на Естер Старк и на шестгодишните близначки. Линет я поведе към магазина на Макалистър.
— Магазинът се разрасна последните няколко години. Сега аз се занимавам със счетоводството. Девън има повече свободно време.






