ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Лея веднага хареса тази чудесна жена. Чудеше се доколко тя беше запозната с тайната дейност на съпруга си.

Малкото момиче се усмихна срамежливо на Лея, изтича при баща си, задърпа крачола на панталона му и той я взе на ръце.

— Лея, скъпа, ела тук. Искам да те запозная с Мак.

Лея веднага разбра, че е трудно човек да не хареса Девън Макалистър.

— Здравейте, господин Макалистър.

Мъжът погледна съпругата си, сякаш в отговор на предишен разговор.

— Мак е достатъчно — каза той с плътен и приятен глас. — Уес каза, че обичате да тъчете. Лина има някои модели, а Миранда преде вълна.

— Миранда е нашата най-голяма дъщеря — обясни Линет. — Тази сутрин тя отиде да посети най-голямата дъщеря на Корин Тъкър. Скоро ще се върне. Да оставим мъжете да си приказват. Аз ще ти покажа Суитбрайър.

— Много мило от твоя страна. Не искам да ти отнемам времето.

Истината беше, че Лея предпочиташе да стои отзад на фургона с одеяло на главата си. Така никой не би могъл да я разпознае.

— Върви — каза Уесли. — Линет познава всички по-добре от мен.

Тя прочете предупреждение в погледа му.

— А Бъд и Кал? — попита тихо.

Чувстваше се много по-сигурна, когато мъжете бяха с нея. Ако всички бяха заедно, можеха да се закрилят един-друг. Уес я погледна с въздишка.

— Момчетата ще дойдат с нас. Мак и аз ще ги пазим с цената на живота си. Ако някое дете ги нарани, ще го обесим на същото място. Без съдебен процес и нищо подобно. Ако някой…

— Спри — изсъска тя, макар че все още се усмихваше. — Те са все още… знаеш.

Читать дальше

— Деликатни — сериозно каза Уес. Обърна се към Мак. — Тя говори за онези два бика там. Страхува се някой да не им се присмее и да ги нарани. Ти отивай с Линет, Лея. Ще се срещнем по обяд в магазина на Мак. — Наведе се и я целуна бързо по бузата. — Ще се погрижим за момчетата.

Лея се почувства изоставена, когато Уесли и Мак тръгнаха, следвани от извисяващите се над тях Бъд и Кал. Линет я поуспокои.

— Всички в града умират да се запознаят с младата съпруга на Уесли. Познаваме го от години. Гледали сме го как усърдно работи във фермата си. Разбира се, всички сме любопитни за кого е създал всичко това. Не бих се изненадала, ако почти всички дойдат днес в града само за да те видят.

Лея се намръщи. Линет се разсмя. Тя продължи:

— Трябва да свикнеш с този град. За тях няма никакви тайни. Не че си пъхат носа навсякъде. Всичко правят от загриженост. Когато дойдох за пръв път тук преди двадесет години…

— Двадесет години! — Лея не можеше да повярва. — Не изглеждаш на повече от двадесет.

— Колко си мила. Най-голямата ми дъщеря е на деветнадесет. Ето, идва Агнес Емерсън. Съпругът й почина преди няколко години и сега синът й Доил управлява фермата.

Това което последва беше объркващо изложение на имена и лица.