ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Ако науча точно от какво се е оплаквала, може би ще успея да направя нещо. Аз наистина искам да я направя щастлива.

Читать дальше

— Бракът по принцип не й тежи — започна бавно Лея. — Но работата не й харесва.

Джон се усмихна.

— Колко си мила. Няма ли нещо… по специално, от което да се е оплакала?

— Джон — каза Лея и постави ръка върху неговата. — Аз наистина искам да мога да ти помогна. Кимбърли ми е приятелка, но знам, че с нея е много трудно да се живее. Ще поговоря с нея и ще се опитам да направя нещо. Искам двамата да бъдете щастливи.

— Моля те, опитай се да я убедиш, че я обичам.

— Ще се постарая. А сега нека влезем вътре.

С широка усмивка Джон й предложи ръката си.

— Трябва да си чула дузина пъти тази вечер, че изглеждаш чудесно. Зеленото много отива на очите ти. Да не би случайно портрета на брошката да е на майка ти?

Лея направи лека гримаса. Спомни си, че майка й никога в живота си не е носила копринена рокля.

— Всъщност Кимбърли ми я подари. Може би е снимка на някой от нейното семейство.

— А, да, вероятно съм я виждал преди, но не си спомням. Много мило от нейна страна да ти направи подарък, нали? Вероятно може да ти разкаже историята на жената от снимката и ти ще ми я разкажеш. Като че единствения начин да опозная съпругата си е чрез трето лице.

Сърцето на Лея се сви от жал. Искаше й се да удари Кимбърли за това, че не се държи добре с този мил човек.

— Извини ме — каза тя, когато влязоха вътре и тръгна право към Ким.

— Ти говореше със Джон — войнствено каза приятелката й преди Лея да проговори. — Той за мен ли те разпитваше?

— Да. Бедният човек работи по цял ден, за да те направи щастлива, а ти си толкова нелюбезна с него.

— Лея — започна Кимбърли, но в този момент Джон застана пред нея и протегна ръка.

— Ще танцуваш ли с мен? — попита той с копнеж в гласа. Ким пребледня.

— Да — прошепна и пое ръката му.

Лея наблюдаваше как се присъединиха към другите. Всеки път когато Ким приближеше към Джон, навеждаше глава. Накрая на танца тя съвсем престана да се усмихва.

— Не можеш цяла нощ да стоиш облегната на тази стена — каза Джъстин. — Очаквам всеки момент съпругът ти да връхлети и да те прибере далеч от всички нас.

— Страхувам се, че очаквам същото. Мислиш ли че можем да похапнем, вместо да танцуваме? Настроението ми за танци се изпари.

— Това има ли нещо общо с Джон и Ким? Наблюдаваш ги от дълго време и се мръщиш.

— Не обичам да гледам как някой страда.

— Ким може да направи всекиго нещастен. Съжалявам Джон, задето трябва да живее с нея. Ъх, ох, мисля, че връхлита буря.

Към тях, гневен като ураган, приближи Уесли. Памучната му риза беше напоена с пот, а косата полепнала по лицето му.

— Тръгвай с мен — каза Уесли през зъби и впи пръсти в ръката й.

— Моля да ме извиниш — учтиво каза Лея на Джъстин. Уесли я дръпна рязко.