— Ако науча точно от какво се е оплаквала, може би ще успея да направя нещо. Аз наистина искам да я направя щастлива.
Читать дальше
— Бракът по принцип не й тежи — започна бавно Лея. — Но работата не й харесва.
Джон се усмихна.
— Колко си мила. Няма ли нещо… по специално, от което да се е оплакала?
— Джон — каза Лея и постави ръка върху неговата. — Аз наистина искам да мога да ти помогна. Кимбърли ми е приятелка, но знам, че с нея е много трудно да се живее. Ще поговоря с нея и ще се опитам да направя нещо. Искам двамата да бъдете щастливи.
— Моля те, опитай се да я убедиш, че я обичам.
— Ще се постарая. А сега нека влезем вътре.
С широка усмивка Джон й предложи ръката си.
— Трябва да си чула дузина пъти тази вечер, че изглеждаш чудесно. Зеленото много отива на очите ти. Да не би случайно портрета на брошката да е на майка ти?
Лея направи лека гримаса. Спомни си, че майка й никога в живота си не е носила копринена рокля.
— Всъщност Кимбърли ми я подари. Може би е снимка на някой от нейното семейство.
— А, да, вероятно съм я виждал преди, но не си спомням. Много мило от нейна страна да ти направи подарък, нали? Вероятно може да ти разкаже историята на жената от снимката и ти ще ми я разкажеш. Като че единствения начин да опозная съпругата си е чрез трето лице.
Сърцето на Лея се сви от жал. Искаше й се да удари Кимбърли за това, че не се държи добре с този мил човек.
— Извини ме — каза тя, когато влязоха вътре и тръгна право към Ким.
— Ти говореше със Джон — войнствено каза приятелката й преди Лея да проговори. — Той за мен ли те разпитваше?
— Да. Бедният човек работи по цял ден, за да те направи щастлива, а ти си толкова нелюбезна с него.
— Лея — започна Кимбърли, но в този момент Джон застана пред нея и протегна ръка.
— Ще танцуваш ли с мен? — попита той с копнеж в гласа. Ким пребледня.
— Да — прошепна и пое ръката му.
Лея наблюдаваше как се присъединиха към другите. Всеки път когато Ким приближеше към Джон, навеждаше глава. Накрая на танца тя съвсем престана да се усмихва.
— Не можеш цяла нощ да стоиш облегната на тази стена — каза Джъстин. — Очаквам всеки момент съпругът ти да връхлети и да те прибере далеч от всички нас.
— Страхувам се, че очаквам същото. Мислиш ли че можем да похапнем, вместо да танцуваме? Настроението ми за танци се изпари.
— Това има ли нещо общо с Джон и Ким? Наблюдаваш ги от дълго време и се мръщиш.
— Не обичам да гледам как някой страда.
— Ким може да направи всекиго нещастен. Съжалявам Джон, задето трябва да живее с нея. Ъх, ох, мисля, че връхлита буря.
Към тях, гневен като ураган, приближи Уесли. Памучната му риза беше напоена с пот, а косата полепнала по лицето му.
— Тръгвай с мен — каза Уесли през зъби и впи пръсти в ръката й.
— Моля да ме извиниш — учтиво каза Лея на Джъстин. Уесли я дръпна рязко.






