ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

За този миг бе мечтала още от дете. С едната ръка стисна монетата в джоба, а с другата хвана Уесли под ръка.

Той я погледна. Дали от прикритието на мрака, или от въздействието на лунната светлина, но тя определено изглеждаше красива. Раните и драскотините, които преди му бяха попречили да види плътните й устни и големите й прелъстителни очи, сега не се виждаха. Той въздъхна и тръгна с нея.

Сърцето на Лея биеше бързо. Съзнанието й, притъпено от трите халби бира, й казваше, че Бес е права, тя няма работа тук. Друга част от нея й говореше, че това е единствената й възможност, и че тя трябва да се възползва от нея. По-късно, когато Уесли бъде на новото далечно място, а тя продължава да се грижи за семейството си, ще си припомня тази нощ. Възможно е той отново да я целуне.

Мислейки си за всичко това, тя го погледна, а Уесли, без въобще да мисли за нищо, се наведе и я целуна. Тя омекна в ръцете му. Тялото й беше крехко и сякаш чупливо в здравите му мъжки ръце. Устните й бяха затворени съвсем по детински. Той се отдръпна. Очите му блестяха. В това момиче се съчетаваха чертите на опитна проститутка и девствена невинност. Все още със затворени очи, тя му поднесе устните си и той ги разтвори. За момент си помисли, че тя бързо схваща. След това всички мисли изчезнаха.

Читать дальше

Тя му се отдаде така, сякаш бе изпитвала глад да бъде с него, а той и отвърна със силата на потискано месеци наред желание. Разроши сплъстената й мръсна коса и я обърна към себе си, за да докосва устните й. Очите му горяха. Дишаше трудно. Косата й се разпиля до кръста. Страните й бяха зачервени.

— Красива си — прошепна той.

Наведе се да я целуне, а ръцете му разкъсаха роклята й.

— Не — каза Лея изплашено.

Това, за което мечтаеше, беше целувка и нищо повече. Но докато ръцете му търсеха голата й плът, въпреки нейното „не“, тя знаеше, че в действителност никога не би се съпротивлявала.

— Уесли — прошепна тя и престана да се бори. — Моят единствен Уесли.

— Да, любима — каза той разсеяно, като я целуваше по шията.

Грубата й рокля беше много стара и лесно се разкъса. За секунди Лея остана гола на лунната светлина. Всяка кост и всяко мускулче изпъкваха по слабото й телце. Единственият признак на женственост бяха стегнатите й налети гърди.

Уесли я взе внимателно на ръце и я положи на падналото от раменете му наметало.

Лея не знаеше какво да прави, нито как да отговори на ласките му. Лежеше безмълвно. Той я галеше по слабото тяло и бавно разкопчаваше дрехите си. Когато проникна в нея, тя изпищя. Уесли докосна косата й я целуна по бузата.

Лея го погледна с насълзени очи. Беше изпълнена с любов към него. Това беше нейният Уесли, мъжът, когото обичаше и щеше да обича винаги.

— Да — прошепна тя — да, да.

Уесли продължаваше. Накрая Лея почувства леко изтръпване.