За Норман бе трудно да фокусира погледа си. Обля го горещина, зави му се свят. Горещина и световъртеж. Това се дължеше отчасти на изпитото уиски, отчасти на възбудата. Но преди всичко на младата жена.
Сега тя
беше
в банята, бе застанала с лице към стената. Но нямаше да забележи пролуката. Никой не я забелязваше. Усмихваше се и разресваше косата си с ръка. След това спря и смъкна чорапите. А когато се изправи… да, тя щеше да го направи, роклята се издигаше над главата й, той можеше да види сутиена и бикините, сега тя не трябваше да спира, не трябваше да се извръща.
Но тя се извърна и Норман почти й изкрещя: „Върни се, кучко такава!“, но навреме се опомни. След това забеляза, че тя откопчава сутиена си пред огледалото на вратата и вече можеше да я гледа отново. Само че огледалото бе цялото на вълни и светлини, които го побъркваха, и бе трудно да различи каквото и да е, докато тя не направи крачка в страни. Сега той можеше да я гледа.
Но тя щеше да го свали, тя го
сваляше
, той можеше да я вижда, беше застанала пред огледалото и правеше някакви жестове.
Дали тя знаеше?
Дали
от самото начало
не знаеше за пролуката в стената, дали не знаеше, че той я гледа? Дали тя не искаше той да я гледа, дали тази кучка не правеше всичко това нарочно? Тя се полюляваше назад-напред, назад-напред и огледалото отново се покри с вълни, тя самата стана на вълни, той вече не издържаше, искаше му се да удари с юмрук по стената, да й изкрещи да спре, защото това беше зло, тя правеше порочни неща и трябваше да спре преди той самият да стане зъл и порочен. Ето как ти въздействат тези кучки, правят те порочен, а тя беше кучка, те всички са кучки. Майка му беше…
Изведнъж тя изчезна, остана само бученето. То извираше някъде отдолу, разклащаше стената, удавяше думите и мислите. Изпълваше главата му и той се строполи на стола.
„Аз съм пиян.“
си каза той,
„губя съзнание“
.
Но не беше точно така. Бученето продължаваше и някъде вътре в него той долови друг звук. Вратата на рецепцията се отвори. Но това бе невъзможно. Нали я беше заключил. И ключът си беше още в него. Ако можеше да отвори очи, щеше да го намери. Но не посмя. Защото вече знаеше.
Майка му също имаше ключ.
Тя имаше ключ за стаята си. Имаше ключ за къщата. Имаше ключ и за рецепцията.
И сега беше тук и го гледаше отвисоко. Той се надяваше тя да помисли, че просто е заспал. Все пак, какво търсеше тя тук? Дали не го бе чула да излиза с момичето и сега бе слязла да го шпионира?
Норман се отпусна назад без да посмее да помръдне, без да има желание да помръдне. С всяка секунда ставаше все по-трудно и по-трудно да направи каквото и да било движение, дори и да
беше
поискал. Бученето се бе укротило и вибрациите го люлееха приспивно. Това беше хубаво.






