ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Психо Робърт Блох 10% от тази книга е посветена на ХАРИ АЛТШУЛЪР, който свърши 90% от работата. Норман Бейтс чу шума и потръпна. Сякаш някой потропа по прозореца. Той вдигна рязко глава, почти готов да се изправи, книгата се изплъзна от ръцете му и падна върху пълните му бедра. Но разбра, че това бе просто дъждът. Късен следобеден дъжд плющеше по прозореца на хола. Норман не беше забелязал кога бе заваляло, нито кога се беше здрачило. Но в хола беше вече доста тъмно и преди да се върне към книгата той се пресегна и включи лампата. Това бе една от онези старомодни настолни лампи с гравиран стъклен абажур и кристални висулки. Майка му я имаше откакто я помнеше и отказваше да се раздели с нея. Всъщност и Норман нямаше нищо против — всичките му четиридесет години бяха преминали в тази къща, приятно е да си заобиколен от предмети, с които си свикнал — вдъхва сигурност. Тук всичко имаше своето място и своето предназначение, промените ставаха там някъде навън, но не и тук. А и повечето промени криеха в себе си потенциална заплаха. Да предположим, например, че този следобед бе излязъл на разходка. Би могъл да се окаже на някой запустял страничен път или дори при блатото. И какво щеше да стане, ако дъждът го беше заварил там? Щеше да се измокри до кости и да бъде принуден да се препъва в мрака по пътя за в къщи. Така човек може да се простуди до смърт, пък и кой би искал да бъде навън в тази тъмница? Много по-приятно е да си бъдеш тук, при лампата, в компанията на хубава книга. Когато наведе глава, за да продължи четенето, светлината освети закръгленото му лице, отрази се в очилата без рамки и се окъпа в розовината на темето му, покрито с рехава, пепеляворуса коса. Книгата бе наистина вълнуваща — нищо чудно, че не бе забелязал колко бързо се бе свечерило. „Царството на инките“

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

За Норман бе трудно да фокусира погледа си. Обля го горещина, зави му се свят. Горещина и световъртеж. Това се дължеше отчасти на изпитото уиски, отчасти на възбудата. Но преди всичко на младата жена.

Сега тя

беше

в банята, бе застанала с лице към стената. Но нямаше да забележи пролуката. Никой не я забелязваше. Усмихваше се и разресваше косата си с ръка. След това спря и смъкна чорапите. А когато се изправи… да, тя щеше да го направи, роклята се издигаше над главата й, той можеше да види сутиена и бикините, сега тя не трябваше да спира, не трябваше да се извръща.

Но тя се извърна и Норман почти й изкрещя: „Върни се, кучко такава!“, но навреме се опомни. След това забеляза, че тя откопчава сутиена си пред огледалото на вратата и вече можеше да я гледа отново. Само че огледалото бе цялото на вълни и светлини, които го побъркваха, и бе трудно да различи каквото и да е, докато тя не направи крачка в страни. Сега той можеше да я гледа.

Но тя щеше да го свали, тя го

сваляше

, той можеше да я вижда, беше застанала пред огледалото и правеше някакви жестове.

Дали тя знаеше?

Дали

от самото начало

не знаеше за пролуката в стената, дали не знаеше, че той я гледа? Дали тя не искаше той да я гледа, дали тази кучка не правеше всичко това нарочно? Тя се полюляваше назад-напред, назад-напред и огледалото отново се покри с вълни, тя самата стана на вълни, той вече не издържаше, искаше му се да удари с юмрук по стената, да й изкрещи да спре, защото това беше зло, тя правеше порочни неща и трябваше да спре преди той самият да стане зъл и порочен. Ето как ти въздействат тези кучки, правят те порочен, а тя беше кучка, те всички са кучки. Майка му беше…

Изведнъж тя изчезна, остана само бученето. То извираше някъде отдолу, разклащаше стената, удавяше думите и мислите. Изпълваше главата му и той се строполи на стола.

„Аз съм пиян.“

си каза той,

„губя съзнание“

.

Но не беше точно така. Бученето продължаваше и някъде вътре в него той долови друг звук. Вратата на рецепцията се отвори. Но това бе невъзможно. Нали я беше заключил. И ключът си беше още в него. Ако можеше да отвори очи, щеше да го намери. Но не посмя. Защото вече знаеше.

Майка му също имаше ключ.

Тя имаше ключ за стаята си. Имаше ключ за къщата. Имаше ключ и за рецепцията.

И сега беше тук и го гледаше отвисоко. Той се надяваше тя да помисли, че просто е заспал. Все пак, какво търсеше тя тук? Дали не го бе чула да излиза с момичето и сега бе слязла да го шпионира?

Норман се отпусна назад без да посмее да помръдне, без да има желание да помръдне. С всяка секунда ставаше все по-трудно и по-трудно да направи каквото и да било движение, дори и да

беше

поискал. Бученето се бе укротило и вибрациите го люлееха приспивно. Това беше хубаво.