ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Психо Робърт Блох 10% от тази книга е посветена на ХАРИ АЛТШУЛЪР, който свърши 90% от работата. Норман Бейтс чу шума и потръпна. Сякаш някой потропа по прозореца. Той вдигна рязко глава, почти готов да се изправи, книгата се изплъзна от ръцете му и падна върху пълните му бедра. Но разбра, че това бе просто дъждът. Късен следобеден дъжд плющеше по прозореца на хола. Норман не беше забелязал кога бе заваляло, нито кога се беше здрачило. Но в хола беше вече доста тъмно и преди да се върне към книгата той се пресегна и включи лампата. Това бе една от онези старомодни настолни лампи с гравиран стъклен абажур и кристални висулки. Майка му я имаше откакто я помнеше и отказваше да се раздели с нея. Всъщност и Норман нямаше нищо против — всичките му четиридесет години бяха преминали в тази къща, приятно е да си заобиколен от предмети, с които си свикнал — вдъхва сигурност. Тук всичко имаше своето място и своето предназначение, промените ставаха там някъде навън, но не и тук. А и повечето промени криеха в себе си потенциална заплаха. Да предположим, например, че този следобед бе излязъл на разходка. Би могъл да се окаже на някой запустял страничен път или дори при блатото. И какво щеше да стане, ако дъждът го беше заварил там? Щеше да се измокри до кости и да бъде принуден да се препъва в мрака по пътя за в къщи. Така човек може да се простуди до смърт, пък и кой би искал да бъде навън в тази тъмница? Много по-приятно е да си бъдеш тук, при лампата, в компанията на хубава книга. Когато наведе глава, за да продължи четенето, светлината освети закръгленото му лице, отрази се в очилата без рамки и се окъпа в розовината на темето му, покрито с рехава, пепеляворуса коса. Книгата бе наистина вълнуваща — нищо чудно, че не бе забелязал колко бързо се бе свечерило. „Царството на инките“

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Да заспиш като в кошче, майка ти да е приведена над тебе…

По-късно нея вече я нямаше. Без да продума тя се бе обърнала и бе излязла. Нямаше от какво да се бои. Тя беше дошла да го закриля от кучките. Да, така беше. Бе дошла да го закриля. Когато имаше нужда от нея, майка му винаги беше до него. Сега можеше да заспи. Това не беше трудно. Просто се потапяш в бученето и преминаваш през него. След това настъпва тишина.

Спи, спи спокойно.

Читать дальше

С рязко тръсване на главата Норман се съвзе. Боже, колко го болеше! Бе загубил съзнание на стола, наистина бе загубил съзнание. Затова не бе чудно, че всичко в главата му бучеше и бе като натрошено.

Бучеше.

Бе чувал този звук и по-рано. Но кога — преди един час ли, или преди два?

Сега го разпозна. Душът в съседната стая бе пуснат. Точно така. Момичето беше влязло под душа. Но това беше толкова отдавна. Не беше възможно

още

да се къпе, нали?

Той се пресегна напред и отмести рамката с разрешителното на стената. Взря се и фокусира погледа си в ярко осветената баня. Беше празна. Не можеше да надзърне в клетката на душа, завесите бяха пуснати и не се виждаше нищо.

Може би беше забравила душа пуснат и си беше легнала. Изглеждаше странно че може да спи докато водата плющеше с пълна сила, но пък и сам той до преди миг беше спал. Може би умората упойва като алкохол.

Така или иначе нищо необичайно не се забелязваше. Всичко в банята беше наред. Норман я огледа отново и тогава погледът му се спря върху пода.

Водата от душа изтичаше на струйки по плочките. Не много, съвсем малко, само колкото да ги забележи. Малки поточета вода лъкатушеха по белите плочки на пода.

Но това вода ли беше? Водата не е

розова

. Водата нямаше такива малки червени петна, малки червени ивици, които напомнят вени.

Трябва да се е подхлъзнала, трябва да е паднала и да се е ударила

, реши Норман. Обхващаше го паника, но той знаеше какво трябва да предприеме. Грабна ключовете от бюрото и изхвърча от рецепцията. Бързо подбра необходимия ключ от връзката и отвори вратата. Стаята бе празна, отвореният куфар беше още върху леглото. Не беше заминала. Следователно предположението му беше правилно — някаква злополука беше станала под душа. Той трябва да отиде там.

Всъщност едва когато влезе в банята, той си спомни нещо, но вече бе твърде късно. Паниката избухна отново, но това не помогна. Той не можеше да го забрави.

Майка му имаше ключове и от мотела.

И когато дръпна завесата на душа и се вгледа в накълцаното и усукано нещо, проснато на пода, той разбра, че майка му беше използвала ключовете.

Норман заключи вратата и отиде в къщата. Дрехите му бяха в отвратително състояние. Целите в кръв и вода, а и бе повърнал на пода в банята.

Но сега това не бе важно. Други неща трябваше да бъдат почистени първо.