ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Психо Робърт Блох 10% от тази книга е посветена на ХАРИ АЛТШУЛЪР, който свърши 90% от работата. Норман Бейтс чу шума и потръпна. Сякаш някой потропа по прозореца. Той вдигна рязко глава, почти готов да се изправи, книгата се изплъзна от ръцете му и падна върху пълните му бедра. Но разбра, че това бе просто дъждът. Късен следобеден дъжд плющеше по прозореца на хола. Норман не беше забелязал кога бе заваляло, нито кога се беше здрачило. Но в хола беше вече доста тъмно и преди да се върне към книгата той се пресегна и включи лампата. Това бе една от онези старомодни настолни лампи с гравиран стъклен абажур и кристални висулки. Майка му я имаше откакто я помнеше и отказваше да се раздели с нея. Всъщност и Норман нямаше нищо против — всичките му четиридесет години бяха преминали в тази къща, приятно е да си заобиколен от предмети, с които си свикнал — вдъхва сигурност. Тук всичко имаше своето място и своето предназначение, промените ставаха там някъде навън, но не и тук. А и повечето промени криеха в себе си потенциална заплаха. Да предположим, например, че този следобед бе излязъл на разходка. Би могъл да се окаже на някой запустял страничен път или дори при блатото. И какво щеше да стане, ако дъждът го беше заварил там? Щеше да се измокри до кости и да бъде принуден да се препъва в мрака по пътя за в къщи. Така човек може да се простуди до смърт, пък и кой би искал да бъде навън в тази тъмница? Много по-приятно е да си бъдеш тук, при лампата, в компанията на хубава книга. Когато наведе глава, за да продължи четенето, светлината освети закръгленото му лице, отрази се в очилата без рамки и се окъпа в розовината на темето му, покрито с рехава, пепеляворуса коса. Книгата бе наистина вълнуваща — нищо чудно, че не бе забелязал колко бързо се бе свечерило. „Царството на инките“

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Той можеше да си позволи да каже на момичето, тъй като никога повече нямаше да се видят. Но полицаите не можеха да разберат случая с майка му и нейното състояние. Те бяха я откарали някъде, където тя щеше да изгние. Каквото и да бе сторила, тя не заслужаваше

това

.

И нямаше да й се наложи да го понесе, защото никой не знаеше какво бе направила.

Сега той бе напълно сигурен, че може да опази тайната. Всичко, което трябваше да направи, бе да обмисли положението, да си спомни това, което се бе случило вечерта, да го прецени внимателно.

Момичето бе пристигнало само и бе казало, че е шофирало цял ден. Това означаваше, че тя не се бе отбивала

en route

1

1 По пътя (фр.).

. И не изглеждаше да знае, къде се намира Феървейл, не бе споменала и никой друг от околните градове, затова тя вероятно не бе имала намерение да се срещне с никого наоколо. Който и да я очаква — ако въобще

някой

я очакваше — то той би трябвало да живее доста по на север.

Всичко това бяха, разбира се, само предположения, но те изглеждаха напълно логични. Налагаше се да заложи на тях.

Тя се бе разписала в регистъра, но това още нищо не значеше. Ако някой някога попита, щеше да му отговори, че тя бе преспала тук и бе отпътувала.

Това, което трябваше да направи, беше да се освободи от тялото и колата и след това да се увери, че всичко е почистено.

Първата част от плана бе лесна за изпълнение. Знаеше точно какво трябва да направи. Нямаше да е приятно, но нямаше и да е особено трудно.

И щеше да го спаси от ходене до полицията. Щеше да спаси майка му.

О, той не се бе отказал да си изясни отношенията с нея, не изоставаше тази част от плана, този път вече не. Но това можеше да почака малко.

Важното сега беше да се освободи от уликите. От

corpus delicti

2

2 Веществено доказателство за престъпление, труп (лат.).

.

Роклята и кърпата на майка му трябваше да бъдат изгорени, а също и неговите дрехи. Всъщност не, размисли той, можеше да се освободи от тях заедно с тялото.

Норман събра всичко на куп и го отнесе долу. Грабна една стара риза и един работен гащеризон от закачалката в задното антре и се преоблече в кухнята. Нямаше смисъл сега да губи време с миене — можеше да изчака докато свърши и останалата мръсна работа.

Но майка му не бе пропуснала да се измие, когато се бе върнала. Той видя познатите розови петна по кухненската мивка, а също и издайническите следи от пудра и руж.

Каза си, че трябва да не забрави да почисти идеално всичко, когато се върне; седна и прехвърли нещата си от джобовете на захвърлените дрехи в гащеризона. Жалко беше да се жертват съвсем запазени дрехи, но нямаше как да се избегне. Щом като се налагаше да помогне на майка си.

Норман слезе в мазето и отвори вратата на килера. Намери това, което търсеше — захвърлен кош с дрехи с подвижен капак.