ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Муска не ми се е обаждал от миналата седмица. Мярнах го отдалеч веднъж-дваж, видя ми се блед и болнав, приведен като покайващ се грешник, очите му едва се виждаха под подпухналите клепачи. Вече почти никой не ходи в кафенето му, явно хората ги е страх от изнурения му вид и избухливостта му. Посетих го миналия петък. Нямаше почти никакви клиенти. Личеше, че подът не е помитан от заминаването на Жозефин, долу се валяха фасове и хартийки. Навсякъде мръсни чаши. На витрината под бара се кокореха няколко самотни сандвича и нещо червеникаво с извити краища, явно някога парче пица. До тях купчина от листовките на Каролин, затиснати с мръсна халба. Натрапчивата миризма на голоаз бе подсилена от воня на повръщано и плесен. Муска беше пиян.

— А, ти ли си бил — тонът му бе мрачен, почти войнствен. — Дошъл си да ми кажеш да си подложа и другата буза, а? — засмука продължително от цигарата си, влажно притисната между зъбите. — Би трябвало да си доволен. Не съм се доближавал до оная кучка от дни.

Поклатих глава.

— Не ставай зъл.

— Не мога да се държа както си искам в собствения си бар? — повиши тон Муска. — Това си е моят бар, нали така,

pere

? Искам да кажа, надявам се, че поне него няма да й поднесеш на тепсия, а?

Уверих го, че разбирам как се чувства. Дръпна пак от цигарата си и се закашля, като в същия момент избухна в смях и ме заля с дъжд от воняща бира.

— Това е добре,

pere

. — дъхът му е отвратителен и горещ като на животно. — Много добре. Ама естествено, че разбираш. Че как иначе. Когато си дал обет, църквата ти е взела топките. Така че сега к’ва ти е файдата да спасяваш моите!

— Пиян си, Муска — скастрих го.

— Правилно забеляза,

pere

— озъби ми се в отговор. — Нищо не остава незабелязано за очите ти, нали? — с ръката, в която държеше цигарата, описа широк кръг. — На нея не й трябва друго, освен да види това място в подобно състояние — рече дрезгаво. — Това й стига, за да се почувства щастлива. Да се убеди, че ме е съсипала — още малко и щеше да заплаче, очите му плувнаха в обичайното пиянско самосъжаление. — Да види, че е изложила брака ни на показ, та да могат всички да се посмеят — избълва нещо средно между оригня и вопъл. — Че ми е разбила шибаното сърце! — избърса си носа с опакото на ръката. — Не си мисли, че не знам какво става тук — каза след малко по-тихо. — Кучката и ония нейни ухилени приятели. Знам какви ги вършат — отново повиши глас, огледах се притеснено и видях любопитните погледи на малкото му посетители. Предупредих го, стискайки ръката му.

Читать дальше

— Не губи надежда, Муска — потиснах отвращението си и се приближих до него. — Не това е начинът да си я върнеш. Не забравяй, че много семейства минават през периоди на съмнения, но…

Ухили се подигравателно.