— Муска? Чуваш ли ме?
Във въздуха прелетя празен птичи кафез.
— Муска!
Никакъв отговор. Двамата противници сякаш не бяха човешки същества, а трол и харпия. Изпитах неприятното усещане, че светът е направил поредната крачка напред към сенчестата страна, че сърпът на мрака, разделящ ни от светлината, е набъбнал. Каква ли гледка ще се разкрие пред очите ми, ако отворя вратата?
За една непоносима секунда в главата ми нахлува спомен и аз отново съм шестнайсетгодишен, влизам в старата църковна пристройка, която някои още продължават да наричат „канцеларията“, и потъвам от здрача на църквата в един още по-плътен мрак, стъпките ми са почти безшумни по излъскания паркет, в ушите ми пулсира странното туптене и сумтене на неизвестно за мен чудовище. Натискам дръжката на вратата, сърцето е заседнало в гърлото ми, юмруците ми са стиснати, очите разширени в очакване… На пода пред мен се извива гръбнакът на бледокож звяр със странно познати ми черти, които изведнъж се удвояват, пред погледа ми се надигат две вцепенени лица, в чийто израз се преплитат ярост, ужас и изненада.
Маман! _Pere
!_
Знам, че е смешно. Не може да има връзка. И въпреки това, като погледна плувналата в пот и трепереща Каролин Клермон, се питам дали е възможно и тя да изпитва същото, еротичния гъдел на насилието, онзи момент на силата, когато клечката е драсната, ударът се стоварва, бензинът лумва…
Кръвта ми замръзна в жилите, и кожата ми се опъна върху слепоочията не само защото осъзнах, че си ме предал,
pere
. За мен грехът, по-точно греховете на плътта, бяха гнусно отклонение от пътя, един вид содомия. Възможността в този акт да се крие удоволствие не можех да приема. Въпреки това вие с майка… разгорещени, зачервени, отдадени на механичните ритмични движения, смазани един с друг и един в друг като бутала, не чисто голи, не, но още по-похотливи заради остатъците от дрехи — риза, намачкана пола, повдигнато расо… Не, не плътта бе тази, която така дълбоко ме отврати, понеже гледах на тази сцена с дистанцирано безразличие и погнуса. А чувството, че бях пожертвал себе си заради теб,
pere
, при това само две седмици по-рано бях ти предоставил душата си — бях стиснал бутилката с бензин. Докато излиташе във въздуха и се възпламеняваше, изпитах трепета на справедливия гняв, въздишката на раздялата. Течността плисна по палубата на жалкия кораб в яростна вълна от озверели съскащи пламъци, сподирили изсъхналия брезент, облизващи дъските с порочния си език. Заподозряха, че е умишлен палеж,
pere
, но кой би помислил, че в това може да има пръст доброто, кротко момче на Рейно; не, не и Франсис, който пее в църковния хор и слуша побледнял и хрисим твоите проповеди. Не и бледият младеж Франсис, който дори прозорец не е чупил през живота си. Виж, Муска, да.






